Диамантеният залив
- Автор: Хауърд Линда
- Серия: Kell Sabin #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радостина Михалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантеният залив». Краткое содержание книги:
Тази нощ завинаги промени отношението й към съпруга й. Новият му облик никак не й се хареса. Мерилин беше свидетел как той хладнокръвно проследи и хвана натясно нападателя си, видя кратката, но свирепа схватка, след която другият лежеше в безсъзнание на земята, ясно чу хапливия, авторитарен тон в гласа на Кел, докато даваше нареждания на мъжете, които бързо пристигнаха и овладяха ситуацията. Един от тях я заведе в болницата, където я прегледаха и където остана до сутринта, а цяла нощ Кел се опитваше да разбере как снайперистът бе узнал къде ще бъде същата вечер. Очевидно отговорът беше Мерилин. Тя не виждаше причина да пази в тайна намеренията си или факта, че ще вечеря със съпруга си същата вечер. Действително нямаше представа колко опасна бе професията на съпруга й, нито се интересуваше от това.
Когато на следващия ден Кел я прибра от болницата, бракът им вече беше приключил, освен черно на бяло. Първите думи на Мерилин, дори и изречени спокойно, бяха, че иска развод. Тя не знаеше с какво се занимава той, нито искаше да знае, ала нямаше намерение да рискува живота си като негова съпруга. Може би суетата й беше някак наранена, когато Кел се съгласи с лекота, но предишната нощ той беше обмислил всичко. Беше стигнал до същото заключение, ала по различни причини.
Кел не я обвиняваше за развода, напротив, най-разумно беше да постъпи по този начин. Той бе поразен, че стана толкова лесно, и то с помощта на човека, който по презумпция му беше най-близкият. Беше грешка от негова страна да се опитва да води нормален личен живот, като се имаше предвид кой беше и с какво се занимаваше. Останалите хора биха се справили, но те не бяха Кел Сейбин, чийто изключителни умения го поставяха на ръба на опасността. Ако имаше някой в бюрото, който другите агенции искаха да изтеглят при себе си, това бе Кел Сейбин. Той бе мишена и всеки по-близък до него човек се превръщаше в мишена.
Това му беше за урок. Оттогава нататък не позволи на никого да се доближи до него дотолкова, че да бъде използван срещу него или наранен при опит да се доберат до него. Сам си бе избрал да живее по този начин, тъй като беше реалист и патриот и беше готов да плати всякаква цена, ала бе решен да не въвлича невинни цивилни хора, чиито живот и свобода трябваше да защитава.
Втори път не се изкуши да се ожени, дори да си намери любовница. Правеше секс от време на време, нередовно и никога с една и съща жена. Винаги се виждаше с дадена жена определен брой пъти. И това се оказа сполучлива формула.
Докато не срещна Рейчъл. Тя го изкуши. По дяволите, как го изкуши! Нямаше нищо общо с Мерилин. Тя създаваше уют и непринуденост, докато Мерилин беше придирчива и шикозна. По някакъв начин Рейчъл познаваше твърде много неговия начин на живот, докато Мерилин не можа да осъзнае дори частица за него през годините, докато бяха съпрузи.
Но просто не се получи. Сейбин не можеше да позволи да се случи. Той наблюдаваше Рейчъл, докато работеше в малката си градинка, доволна от задълженията си. Сексът с нея би бил разгорещен и продължителен. Тя не би се тревожила, ако той развалеше прическата й или размажеше грима й. За да я защити, Сейбин трябваше да се увери, че сексът бе това, което винаги бе бил. Ако напуснеше живота й, щеше да е завинаги. Дължеше й твърде много, за да рискува да й създаде неприятности, като се върне при нея.
Рейчъл се изправи и протегна ръце високо във въздуха.
При това движение гърдите й се вдигнаха и леката материя на ризата й прилепна върху тях. Тя взе кошницата и тръгна през редовете със зеленчуци към него. Джо стана от края на реда и я последва към сянката на задното стълбище. Рейчъл се приближи към Кел усмихната. Сивите й очи бяха топли и ясни. Елегантното й тяло се движеше грациозно. Той я наблюдаваше как се приближава и с всяка клетка на тялото си я усещаше. Не, по никакъв начин нямаше да я изложи на опасност, като остане по-дълго от необходимото. Истинската опасност беше в това, че Сейбин толкова я жадуваше, че можеше да се изкуши да я види отново — нещо, което не биваше да си позволи.
Осма глава
Следващите няколко дни бяха лениви, горещи и спокойни. Сега, когато Кел се възстановяваше и нямаше нужда непрекъснато да бъде наблюдаван, Рейчъл се върна към нормалния си работен ритъм. Тя завърши с планирането на курса си и започна да работи върху ръкописа си отново, като същевременно се грижеше за градината и изпълняваше всички дребни задължения, които сякаш никога не свършваха. Купи халосните патрони, които Кел поиска, и оттогава калибър 357 не се отделяше от него. Когато бяха вътре в къщата, той понякога го оставяше на масата в спалнята, ала обикновено го държеше в колана си отзад, за да му е под ръка.