Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
Кучето на Реги яростно се разлая някъде горе. Реги сякаш не забелязваше това.
— Някой е дошъл — предположи Малъри, поклащайки крак.
— Може да е пощальонът — отвърна й Реги с безметежно изражение на лицето.
Кучето продължаваше да джафка. Малъри разтревожено се изправи.
— Отивам да проверя — заяви тя и се отправи към стълбата.
Звънецът на входната врата иззвъня. Малъри забърза към предната част на къщата и надникна през един прозорец. Видя ягуара и мигновено се отдръпна назад в сянката.
— О, мамка му! — прошепна под нос момичето.
Чуваше ги как говорят. Мили боже, какво да направи? Да отвори вратата и да се преструва, че всичко е наред ли? Налагаше се. Велосипедът й беше пред къщата. Те знаеха, че тя е вътре.
Вдигна с една ръка ръмжащото куче, а с другата сграбчи топката на вратата.
— Здрасти, нашите — каза тя, като отвори вратата. — Мен ли търсите?
Майка й приятелски й се усмихна.
— Здравей, миличка. Просто се чудехме къде си отишла.
— Точно тук съм си — каза Мал, долавяйки някаква заплаха в напрегнатото тяло на Гейб, който стоеше мълчаливо и я гледаше право в лицето.
— Къде е Реги? — попита той.
Малъри сграбчи още по-здраво топчестата дръжка на вратата.
— Долу, в сутерена — отговори тя.
Сърцето й яростно се разтуптя.
— Искам да се запозная с него — каза татко й.
Само това не!
— Виждал си го по-рано — започна да шикалкави тя, като се стараеше гласът й да звучи нехайно.
— Не си спомням — кратко отвърна той.
Беше време да измисли нещо сериозно, за да му отвлече вниманието.
— Така ли? Както не си спомняш и жената от гимнастическия салон, а?
Трябваше да събере целия си кураж, за да изтърси това, защото добре познаваше този Гейб, който сега стоеше пред нея. Този Гейб можеше като нищо да ти шибне един по задника и точно това щеше да направи с нея, ако не внимаваше.
— Малъри! — ахна мама.
Гейб пренебрегна предизвикателното изражение на Малъри и погледът му се насочи към къщата. Той бавно си пое дъх и на нея направо й премаля от страх, защото разбра, че може да усети миризмата. На дима от марихуана. С нея беше свършено.
— Добро попадение, малката — кротко изрече Гейб. — А сега ме пусни вътре.
Сега и майка й усети миризмата на марихуана. Ужас и изненада се изписаха върху лицето й.
На Малъри направо й призля. Искаше й се да затръшне вратата право в лицата им, но това нямаше по никакъв начин да спре Гейб. Отстъпи назад и отвори по-широко вратата.
— Той е долу — с усилие изрече тя. — Казах му да не го прави.
Осма глава
— Какво му направи? — натъртено попита Малъри, когато Гейб отново се появи на входната врата.
Той я беше накарал да остане с майка си, макар че Малъри умираше от желание да спаси Реги от тупаницата, която нямаше как да му се размине.
— Не с този тон — предупреди я Хелън, привличайки я по-близо до себе си.
Със спокойно изражение, Гейб мълчаливо застана пред двете.
— Просто си поговорихме — кротко отвърна той и се взря в нея с очи, потъмнели от разочарование.
— Аз не съм опитвала — каза тя, пренебрегвайки майка си, която предупредително я стискаше за ръката.
— Не съм си и помислил друго — рязко отвърна Гейб. — От днес нататък вие двамата с него ще се помотаете из нашата къща. Налага се да излъскаме терасата — кратко каза той.
После с едри крачки премина покрай тях и се отправи към колата.
Малъри зяпна след него, ужасена от мисълта за черния труд, който я чакаше, но и изпълнена с огромно облекчение, тъй като не й забраниха да се вижда с Реги.
— Скачай на велосипеда и се прибирай у дома — каза мама и пусна ръката й. — Почти е време за вечеря. — И тръгна след Гейб към колата.
Зашеметена, Малъри се бе вторачила в родителите си. За първи път през живота си те май играеха в един отбор.
Ау, възкликна мислено тя и след преживените вълнения, настроението й се повиши. Татко бе приел съвсем спокойно експеримента на Реги. А всъщност дали беше така?
Погледна разтревожено към вратата на сутерена. Дали Реги не лежеше там смъртно ранен? Трябваше да провери по-късно. Гейб я гледаше свирепо от прозореца на автомобила. Тя се запъти към велосипеда си.
Ягуарът напусна алеята пред къщата на Реги.
— Ей, Мал!
Тъкмо бе подкарала велосипеда си след колата, когато Реги подаде глава през прозореца на всекидневната, редом с весело озъбената муцунка на кучето. Тя натисна рязко спирачките и се закова на място. Не се виждаха никакви следи от бой.
— Утре ще трябва да дойда у вас и да се потрудя — каза той и гласът му прозвуча доста слисано.