Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
— Имаш късмет, че не те уби! — подхвърли тя в отговор.
— Каза, че ще ме убие, ако го направя пак.
— Тогава по-добре не го прави.
Реги сви рамене, сякаш искаше да каже, че не му пука от заплахите на баща й, но изглеждаше доста стреснат.
— До утре — каза тя. — По кое време смяташ да дойдеш?
— Той ми каза да съм у вас в осем сутринта… О! В осем нула нула!! — Реги направи гримаса и завъртя очи нагоре.
Малъри въздъхна тежко и подкара велосипеда. Не й се искаше утре да става рано, но алтернативата — едно дълго конско в стила на Гейб, й се виждаше още по-ужасна.
Размишлявайки върху всичко това, тя караше към дома и, макар и невероятно, на сърцето й беше леко.
Дявол го взел, не можеше да заспи. Не и докато тези копелета бръщолевеха от другата страна на коридора. Дано нямаха намерение отново да идват за него. Не тази нощ, молеше се той. Исусе Христе, не тази нощ. Целият беше в рани от миналата нощ.
Някакъв новак беше поискал да се пробва с него. Като се имаше предвид малкият му ръст, тоя тип наистина млатеше здравата. Това караше Гейб да се чуди дали всички севернокорейци не са експерти по таекуондо. Всеки сантиметър от тялото му беше пребит и контузен. Разбира се, той не беше казал и дума, с която да се опозори, макар че знаеше всичко за бреговата охрана на залива Чесапийк.
Просто ме оставете на мира, по дяволите, уморено си мислеше той. Размърда се върху каменната издатина, опитвайки се да се намести по-удобно. Би дал мило и драго и дори двата си кучешки зъба за някоя и друга таблетка болкоуспокояващо.
О, не! Не искаше да му вадят зъби.
Е, мамка му, ето че беше напълно буден. Нямаше начин да заспи отново при тази шумотевица. Бавно, с усилие, той се примъкна до десния край на каменното си легло, като поспираше, за да надмогне смазващата болка в ребрата. Най-накрая тялото му докосна стената от големи сиви тухли.
През шпионката можеше да надникне в стаята от другата страна на коридора. Винаги се удивляваше колко много техника бе натъпкана на толкова малко място. Компютри, принтери, скенери, монитори, устройства за прехвърляне на данни покриваха всеки сантиметър от плотовете на масите. Мъчителите му притежаваха всички технологични джунджурии, известни на човечеството.
Преди години този сценарий щеше да е невъзможен. И днес все още му изглеждаше като част от лош филм. Гейб и мъчителите му се намираха в отдалечените безлюдни планини на Северна Корея, на много километри от столицата Пхенян, където взводът на тюлените беше внедрен, за да евакуира ракетите. И все пак дори в този отдалечен и брулен от ветровете район, в един бункер, от който се виждаха само голи планини, тези хора имаха достъп до интернет и го използваха не за да си поръчват коледни подаръци онлайн.
Това бе точно от нещата, които не много отдавна бяха наложили създаването на министерство за защита на киберпространството.
Онези, които бяха пленили Гейб, предпочитаха да работят през нощта. От информацията, която бе събрал дотук малко по малко, му ставаше ясно, че те душат около американските държавни и щатски уебстраници, търсейки информация за местните енергийни инфраструктури, водохранилища, язовири, обекти за съхраняване на обогатен уран, ядрени и газови инсталации. Гейб предполагаше, че когато открият слаби места или ценна информация, която може да се продаде, те ги предлагат за продан на известни терористични групи.
За същата цел им трябваше и техният пленник. Бяха го пребивали, за да се доберат до информация. Той подозираше, че възнамеряват да я предадат на други врагове на американците срещу заплащане. Само че досега не им беше казал нищо, освен отявлени лъжи.
По навик, Гейб се заслуша в бързия им говор. Беше свикнал с този корейски диалект, малко по-различен от книжовния език, изучаван от него в езиковото училище. Изреченията им бяха изпъстрени с английска компютърна терминология, което му даваше допълнително предимство.
Ако някога успееше да избяга от тази килия, щеше да вземе нещо със себе си, нямаше начин да не го направи, по дяволите. В края на краищата, те го бяха лишили от една година от живота му и от два нокътя. А тези неща нямаха цена.
Той се замисли за разпитите, на които го бяха подложили до момента. За щастие знаеше твърде малко за вътрешната мрежа на военноморския корпус, иначе щеше да го боли много повече, отколкото досега. Не бяха хванали подходящия тюлен за получаването на тази информация. Лутър Линдстром щеше да е много по-добър улов.
Но разпитите за бреговата охрана направо го съсипваха. Те бяха открили несъответствие в лъжите му и ставаха безжалостни в търсенето на истината. Пръстите на лявата му ръка все още пулсираха от болка — бяха забивали игли под ноктите му. Сега пък го лишаваха от вода. Надяваше се да не се захванат със зъбите му.