Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Предпазлив е — Рейнар почеса замислено брадата си — Но все пак си струва да претърсим къщата.
Никола се съгласи. Нищо не им пречеше да влязат в тази къща.
— Да. Наложило му се е да напусне спешно, освен ако просто не е бил тук, за да посети някого. Може да е оставил нещо. Дайте да пробваме онази, първата врата.
Тръгнаха по тихата улица, като държаха под око пивницата в старата конюшня, единствената потенциална възможност за вмешателство. Но пияниците, с които бе тъпкана преди това, изглежда се бяха оттеглили да почиват и дори старецът, който разсипваше питиетата от бидона, се беше прибрал вътре. Отвън пред заведението все още се въргаляха някакви фигури, но изглеждаха непричастни към този свят и не проявяваха склонност към вмешателство.
Стигнаха до ъгъла на къщата и свиха по тясната алея, която водеше право към двора за каретите. Крак вървеше най-отпред. Докато си проправяха път през прораслата изсъхнала трева, Рейнар изруга тихо и спря да изчегърта нещо от ботуша си.
Никола последва Крак по стълбите към вратата, която бе пробвал преди това и я огледа внимателно на слабата светлина на затъмнения фенер. Беше от солиден махагон и не нямаше никакви следи от износване.
— Нова е — прошепна — И то от последния месец.
Крак кимна в знак на съгласие и пое фенера от Никола, който извади от чантата кожен калъф за инструменти. Избра от там едно свредло и го постави в малката стоманена дрелка, след което коленичи на стъпалата и заработи около ключалката.
честото прилагане на малката масльонка правеше пробиването приемливо тихо. Не се чуваше нищо, освен собственото им дишане и някое друго нервно помръдване от страна на Рейнар. Къщата със сигурност беше празна.
Наложи се да пробие поне тридесет дупки и измина близо час, преди да измъкне ключалката и да отвори тежката врата.
Крак му върна фенера и се вмъкна пръв, следван от Никола и Рейнар. Въздухът миришеше на влага, плъхове и на нещо още по-гнусно, като че ли вътре имаше развалено и изгнило месо.
Влязоха в малък преходен хол, фенерът осветяваше фрагменти от стаи, маси с остатъци от храна по тях, някога бели, а сега покрити с прах и мръсотия плочки на пода, отворен и празен сандък за въглища. Крак отвори тихо и излезе през една врата в дъното на хола, след което се показа отново и махна на Никола да закрие напълно светлината на фенера. Той се подчини, след което последва помощника си, следван на свой ред от Рейнар.
Намираха се в централното фоайе. През напуканите стъкла на прозорците изпод тежката сянка на предния вход нахлуваше малко светлина и Никола си помисли, че това някога е било много хубава къща. Стълбището правеше елегантна широка извивка, разделяше се по средата и водеше към две отделни крила. Съдраните и разпадащи се материи, които някога са били тапети, все още стояха по стените, но хартията и боята се ронеха на люспи от влагата. Ако тук живееха хора, както беше казал старецът, те навярно водеха мизерно съществование в една или две стаи, вероятно на приземния етаж. Останалата част от това място приличаше на гробница.
Крак прошепна:
— Няма никой. Няма никой жив.
Никола го погледна изненадано и предположи, че Крак е станал жертва на някое тайно религиозно увлечение. Рейнар каза тихо:
— И ти ли го надушваш, а? Не мога да усетя откъде идва; струва ми се, че е навсякъде.
— Какво да надушва? — попита озадачено Никола — Плъховете ли?
Рейнар изкриви устни, но не в усмивка.
— Ти никога не си бил продължително време на война — или в затвора. Това не са плъхове.
Никола прие твърдението без да спори; беше започнал да се досеща какво точно щяха да открият. Каза:
— Крак, потърси вратата за мазето. Ще претърсим първо там.
Крак изчезна в мрака, а Никола и Рейнар тръгнаха към вратите срещу входа на хола. Първото помещение се оказа приемна. Никола увеличи отново светлината и вдигна фенера, осветявайки паяжини които като завеси се спускаха от орнаментирания корниз и флоралните фризове към изпочупените останки на канделабрите по стените. Килимът бе толкова износен, че вътъкът прозираше и ясно личеше, че и той, и дебелият слой прах по пода наскоро са били обезпокоявани. Онова, което някога е било хубава маса, все още стоеше в средата на стаята, с отдавна съсипана от влагата политура, но не толкова покрита с прах, колкото следваше да е.
Рейнар го повика тихо от другата врата.
— Тук има следи от хора.
Помещението беше библиотека. Покрай стените бяха наредени празни полици, подът беше гол, до едната стена стоеше масивно писалище, а зад него стол с висока облегалка.