Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
Тук вече ни се стори, че сме се натъкнали на нещо твърде съмнително и че изобщо не можем да се осланяме на „Документите на Братството“. Познавахме претенциите на съвременните „розенкройцери“ от Калифорния и на други подобни организации, които твърдят, че водят началото си още от забулената в мъгла древност и че сред членовете им са най-великите хора на всички времена. Точно толкова подозрителен ни се видя този „Орден на Кръста и Розата“, датиращ чак от 1188 г.
Франсис Йейтс е доказала недвусмислено, че не съществуват факти, които да потвърждават, че розенкройцери (поне с това име) е имало преди началото на XVII в., в най-лошия случай преди последните години на XVI в.86 Митът, забулил прочутия орден, датира някъде от 1605 г. и се разпространява едно десетилетие по-късно, когато съответно през 1614, 1615 и 1616 г. излизат три сензационни трактата. Според тях съществувало тайно братство, или общество на „посветени“ мистици, основано от някой си Кристиан Розенкройц, роден през 1378 г. и починал на преклонната възраст 106 години през 1484 г. Днес вече се знае почти със сигурност, че и Кристиан Розенкройц, и неговото братство са измислени по причина, неизяснена и досега, но явно свързана по един или друг начин с политиката от онова време. Нещо повече, знае се и кой е авторът на един от тези трактати, на прословутия „Химически брак“, приписван на Кристиан Розенкройц и появил се през 1616 г. Това е Йохан Валентин Андрея, германски писател и теолог, живял във Вюртемберг и признал, че е написал „Химическият брак“ на шега, като „комедия“ в Дантевия или Балзаковия смисъл на думата. Логично е да предположим, че пак Андрея или някой от сподвижниците му е съчинил и другите трактати на „розенкройцерите“ и така е положил началото на „розенкройцерството“, каквото го знаем днес.
Ако обаче „Документите на Братството“ са точни, се налага да преосмислим историята на ордена и да възприемем основаването му като нещо повече от шега, датираща от XVII в., да погледнем на розенкройцерите като на тайна, реално съществувала организация, като на братство или общество, действало иззад кулисите. Не е задължително да се е занимавало само и единствено с мистика. Твърде вероятно е в основата си да е било предимно политическо. Ала в такъв случай орденът е съществувал цели 425 години, преди някой да узнае името му, и близо две столетия, преди да се роди човекът, който според преданието го е основал.
За пореден път не открихме доказателства в подкрепа на това предположение. От незапомнени времена розата е мистичен символ, радвал се на особена популярност през средновековието — например в нашумелия в ония години „Роман за розата“ от Жан дьо Мьон или в Дантевия „Рай“. Традиционен символ, и то не само в герба на рицарите тамплиери, е и червеният кръст. По-късно той е преобразуван в Кръста на св. Георги и става герб и на Ордена на жартиерата, създаден близо трийсет години след разпускането на Ордена на тамплиерите. Ала въпреки че розата и кръстът се срещат често в тогавашната символика, няма доказателства да е съществувал такъв орден или институция, камо ли тайно общество.
От друга страна обаче Франсис Йейтс смята, че много преди „розенкройцерите“ от XVII в. е имало тайни общества, които ако не по име, то по политически и философски убеждения наистина са били розенкройцерски87. В разговор с един от нашите сътрудници изследователката определя Леонардо да Винчи като „розенкройцер“, използвайки термина като метафора, с която да характеризира ценностната система и възгледите на художника.
И не само това. През 1629 г., когато интересът към розенкройцерите в Европа достига връхната си точка, някой си Робер Дьонио, кюре в Жизор, пише пространна история на Жизор и на неговите владетели. В ръкописа си Дьонио заявява недвусмислено, че Орденът на Розата и Кръста е основан през 1188 г. от Жан дьо Жизор. С други думи, черно на бяло съществува потвърждение на сведенията, изложени в „Документите на Братството“. Вярно, Дьонио пише своята история близо четири и половина столетия след събитието. Въпреки това ръкописът му е изключително важно доказателство, още повече че идва не от другаде, а именно от Жизор88.
И все пак разполагахме не с факти, а само с твърдения. Дотук обаче „Документите на Братството“ се бяха оказали във всяко отношение учудващо точни. С други думи, щеше да е прибързано да ги отхвърлим с лека ръка. Не бяхме готови да ги приемем и за чиста монета. Ала се чувствахме длъжни да проверим фактите, изнесени в тях.
86
Yates, F. Rosicrucian Enlightenment.
87
Yates, F. Giordano Bruno, p. 312. Occult Philosophy, p. 38. И в двата труда Франсис Йейтс изследва разпространението на идеите на херметиците и възникването на тайни общества, обединени около привърженици на херметизма.
88
Почерпили сме тази информация от „Документите на Братството“. Открихме ръкописа (вж. Denyau, Robert. Histoire polytique de Gisors et du pays de Vulcsain. 1629, Collection Montbret 2219, V 14a) в Градската библиотека на Руан. Натъкнахме се на големи трудности, докато проверим достоверността на фактите. От общо 575 написани на ръка страници повечето са нечетливи, много липсват, а други или са разрязани, или пасажи в тях за махнати и заличени. Четлив е само „Calendarium Martyrology“.