Пръстенът на Медичите

— Това предупреждение ли е?

— Смятайте го за израз на моята загриженост. Вие сте чаровна и извънредно интелигентна жена, Лавиния. Но в този дом има някои неща, които е по-добре да не знаете. Ще ми бъде много тъжно, ако ви обидят само защото знаете твърде много.

— Това, което казвате, е малко вероятно. Както сам забелязахте преди малко, аз съм страничен човек и служител. Както и вие впрочем. — Проявих дребнава злоба, но не можах да се сдържа. Очевидно той направи намек за Марина и за Рос. Ядосах се на две неща — първо, мислите ми отново се отплеснаха в една определена посока, и второ, Уорън се осмеляваше да предположи, че ще се почувствам засегната.

Помолих го да си тръгне, застанах в един ъгъл и започнах да наблюдавам иззад разтвореното ветрило спектакъла, предлаган от пристигащите гости — бостънското висше общество пристъпва прага на дома Калхън. Ролята, която си бях избрала, се оказа извънредно забавна. Флиртове и всевъзможни маневри, чудноватостите на бостънските „сини чорапи“, богатите търговци, живеещи от толкова време в страната, че „низките“ им сделки отдавна вече не ги позоряха в очите на другите пътешественици, обиколили света, семейства, играли важна роля във Войната за независимост и най-накрая господа новобогаташите. По правило на бостънските балове бяха застъпени всички заможни съсловия и възрасти, така например съзрях и треперещи аристократи на преклонна възраст, хванати под ръка от млади красавици. Не след дълго вече бях в състояние да различа цвета, облазен от гъсеница или маната върху розата.

Всичко тази вечер протичаше блестящо, точно според плановете на Марина. Появиха се и дамите Кабът — горда флотилия, навлизаща в чуждо пристанище. Бях убедена обаче, че казано грубо — идването им беше заради на подбуди от делово естество. Запитах се дали биха поканили семейство Калхън на някой от техните приеми. Помислих си още, че тази вечер всички са дошли едва ли не за да разгледат дома и съдържанието му като някаква изложба от екзотични атракции. Неведнъж дочувах как някоя бостънска матрона или млад денди си позволяваха да дават покровителствени оценки за дебютантката, празненството или колекцията Калхън. В такива случаи кръвта ми направо кипваше.

Уорън ме посети по някое време в моя ъгъл и потвърди предположенията ми.

— Вярно е, че дамите Кабът пристигнаха, но някои от другите поканени не са уважили тържеството. Марина ще побеснее. Тя положи много усилия заради Дамарис, нали? И обратно. Впрочем това тук, например, представлява върхът на вечерта. — При тези си думи той погали колието с пръст и се усмихна широко.

Ядът ми към него се стопи начаса. Този човек внасяше свежест в изкуствената атмосфера на този дом.

— Казах ли ви вече, че изглеждате направо приказно? — попита той и ме изгледа одобрително. — Впрочем, как се чувства нашата питомка?