Любовта на Лайла
- Автор: Робертс Нора
- Серия: calhoun women #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Масларов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовта на Лайла». Краткое содержание книги:
Когато кукувичката изскочи от часовника върху стената и закука, Макс изведнъж си даде сметка, че вече е дванайсет и половина. Къде, по дяволите, беше Лайла?
Заснова нервно от прозореца, където тя бе окачила издялани кристали, до месинговата ваза със сухи цветя, от библиотеката до писалището. Вдигна притеснен едно кобалтово шишенце и го подуши. И усети нейната миризма! Точно в този миг вратата се отвори и той остави припряно шишенцето.
Лайла изглеждаше невероятно с развятата от вятъра коса и поруменялото лице. Бе облечена в тънка прозирна рокля в кървавочервени тонове, която се гънеше около нозете й. На ушите й висяха дълги обици от пъстроцветни мъниста. Тя вдигна вежда и затвори вратата.
— Е, чувствай се като у дома си! — тросна се на Макс.
— Къде беше? — попита той разтревожено и отчаяно.
— Да не съм изтървала вечерния час? — попита присмехулно Лайла и метна обшитата си с мъниста чанта върху бюрото.
Понечи да свали едната обица, но точно в този момент Макс я сграбчи и я завъртя.
— Не ми се прави на много отракана! Притесних се до смърт. Къде ходи толкова дълго? Никой не знаеше къде си.
Идеше му да попита и с кого е била, ала все пак се сдържа. Тя дръпна ръката си. Той видя как в очите й проблясва гняв, но гласът й бе спокоен, провлечен и равнодушен.
— Сигурно ще се изненадаш, професоре, ала от доста време ме пускат да излизам сама.
— Сега е различно.
— Така ли? — направи се Лайла на учудена и нарочно се обърна към писалището. Без да бърза, разхлаби клипса на обицата. — И какво му е различното?
— Различното е, че ние… — Беше му на устата да каже, че те вече са любовници, вместо това обаче обясни вече с по-овладян тон: — Защото не знаем къде е Кофийлд. И дали няма да стане опасен.
— Пак от доста време умея да се грижа за себе си — допълни тя и уж сънено го погледна в огледалото. — Свърши ли с конското?
— Това не е конско, Лайла, наистина се безпокоях. Имам право да знам какви са плановете ти.
Все така вторачена в него, тя свали гривните от ръката си.
— И защо реши, че имаш такова право?
— Ами защото… защото сме приятели.
— Виж ти! — усмихна се Лайла, но погледът й си остана студен.
Макс пъхна от безсилие ръце в джобовете си.
— Държа на теб. А след онова, което се случи снощи, си мислех, че ние… Мислех си, че значим нещо един за друг. А ето че сега, само двайсет и четири часа по-късно ти излизаш с друг.
Тя изхлузи обувките.
— Да, снощи преспахме заедно и ни беше приятно — пророни Лайла и насмалко да се задави от горчилката, заседнала на гърлото й. — Доколкото си спомням, се споразумяхме да не усложняваме нещата — допълни тя и отметнала глава, се взря в него, сетне сви равнодушно рамене колкото да скрие, че ръцете й треперят. — И понеже вече си тук, бихме могли да помислим за бис — допълни Лайла с мъркащ глас, после се приближи и прокара пръст отпред по ризата му. — Искаш това от мен, нали, Макс?
Той махна вбесен ръката й.
— Нямам намерение да се вживявам в ролята на дубльора.
Руменината по страните й се стопи и тя пребледня като платно.
— Браво на теб! Как позна, че си дубльорът?
— А какво очакваше да кажа? Че можеш да ходиш някъде и да се връщаш, когато ти хрумне, да излизаш, с когото ти падне, а през това време аз ще седя тук и като последния просяк ще те моля за огризките от трапезата?
— Изобщо не очаквам да казваш нещо. Искам само да ме оставиш на мира.
— Няма да мръдна оттук, докато не изясним нещата.
— Както искаш — рече Лайла и смъкна ципа на роклята. Кукувичката отново се показа от часовника и изкука. — Стой, щом си нямаш друга работа. Аз ще си лягам.
Съблече роклята, метна я на един стол и както бе само по къс копринен комбинезон, отиде при тоалетката. Седна пред нея, взе четката и започна да се реши.
— Защо си толкова сърдита?
— Сърдита ли! — процеди тя през зъби. — Откъде реши, че съм сърдита? Само това оставаше, да се сърдя, защото ме причакваш в стаята, вбесен, че съм дръзнала да направя нещо сама, без да се посъветвам с теб. И то при положение че днес следобед ти нямаше времето и желанието да прекараш с мен и един-единствен час.
— Какви ги дрънкаш? — извика Макс и я сграбчи за ръката, ала Лайла го шляпна силно с четката по кокалчетата.
— Ще ти кажа, когато искам да ме докосваш.
Той изруга, грабна четката и я запокити в другия край на стаята. Прекалено ядосан, за да забележи изненадата в очите й, пак я хвана и я дръпна да стане.