Любовта на Лайла
- Автор: Робертс Нора
- Серия: calhoun women #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Масларов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовта на Лайла». Краткое содержание книги:
— Попитах те нещо.
Тя вдигна брадичка.
— Ако си приключил с гневните изблици…
Но не се доизказа, защото Макс почти я вдигна от пода.
— Не ме предизвиквай — изсъска той през зъби.
— Ти ме нагруби, причини ми болка — почти проплака Лайла. — Нощес, дори тази сутрин бе готов да ми отделиш малко от своето време и внимание. Защото ставаше дума за секс. После, днес следобед не благоволи дори да ме погледнеш. Изгаряше от нетърпение час по-скоро да стигнем в къщата, за да се отървеш от мен.
— Не говори глупости!
— Точно това направи. Проклет да си! Започна да пелтечиш някакви недодялани извинения, само дето не ме помилва по главицата. А тази вечер те е ударил хормонът и си ядосан, че не съм ти подръка.
Сега вече и Макс бе пребледнял като мъртвец.
— Това ли си мислиш за мен?
Тя въздъхна, усетила как ядът й минава.
— Не аз, а ти си мислиш това за мен. А сега ме остави на мира.
Той я пусна и Лайла се дръпна.
— Днес следобед бях много притеснен. Не мисли, че не съм искал да бъдем заедно.
— Не им трябват извиненията ти — рече тя и отиде да отвори вратата на терасата с надеждата, че ако вятърът я поосвежи, ще успее да се пребори със сълзите. — Даде ми ясно да разбера какво изпитваш към мен.
— Очевидно не съм. Последното нещо, което съм искал, Лайла, е да ти причиня болка и да те обидя. — Ала се сети, че я бе излъгал — това бе първата му грешка. — Тъкмо идвах да те взема от парка, когато видях в селището Кофийлд.
Тя се обърна рязко.
— Какво? Видял си Кофийлд ли? Къде?
— Чаках на един светофар и го забелязах на тротоара. Боядисал си е косата и си е пуснал брада. Докато се усетя, попаднах в задръстване и когато се върнах, Кофийлд вече го нямаше.
— Защо не ми каза, че си го видял?
— Не исках да те тревожа. А и ме беше страх, че ще ти хрумне да хукнеш да го преследваш сама. Често постъпваш импулсивно, а аз…
— Ах, негодник такъв! — възкликна Лайла, отново поруменяла, и го блъсна по гърдите. — Този тип си е наумил да задигне нещо, което принадлежи на моето семейство! Бива ли да си толкова глупав и да не ми кажеш, че си го видял само на няколко километра оттук! Ако знаех, сигурно щях да го пипна.
— Точно от това се страхувах. Няма да позволя да се забъркваш в тази история. Затова и реших, че вероятно ще е по-добре да се върна в Ню Йорк. Кофийлд и Хокинс вече знаят, че съм тук, няма да допусна заради това да си изпатиш и ти.
— Виж го ти него, нямало да допусне! — възкликна тя и отново понечи да го блъсне, но Макс я хвана овреме за китките.
— Точно така! Ще стоиш настрана!
— Я не ми казвай…
— Ще ти казвам, и още как — прекъсна я той, доволен, че Лайла го гледаше смаяно. — И не само това! От днес нататък няма да се разхождаш сама по нощите, докато този нехранимайко не се озове зад решетките! Обмислих добре положението и реших, че няма да замина, ще остана тук и ще те държа под око, ще те пазя, дори и това да не ти харесва.
— Не, не ми харесва и нямам нужда да бъда пазена.
— Въпреки това — отсече Макс с тон, с който показваше, че според него спорът бе приключил.
— Виж го ти него какъв нагъл и самовлюбен бил… — подхвана гневно тя.
— Стига! — процеди той, сякаш усмиряваше своите студенти, и Лайла замига от учудване срещу него. — Излишно е да спориш, когато съм взел най-разумното решение. Сега според мен ще е най-добре всеки ден да те карам на работа. Ако имаш някакви други планове, ще ми кажеш.
Гневът й отстъпи място на шока.
— Няма пък!
— Има, има, и още как! — подхвана Макс вече по-меко и я придърпа към себе си. — А колкото до тази вечер — подзе отново, когато телата им се допряха лекичко, — по всичко личи, че си действала, водена от погрешно впечатление за моите подбуди и чувства.
Лайла се изви назад и бе по-скоро изненадана, отколкото ядосана, когато той не я пусна.
— Не ми се говори за това.
— Да, предпочиташ да крещиш за него, ала това не води до нищо, пък и не ми е в стила — каза Макс твърдо, както държеше ръцете й. — И за да сме точни, не съм дошъл тук, защото ме е ударил хормонът, въпреки че безспорно ми се иска да се любим.
Тя го погледна озадачена.
— Какво, по дяволите, те е прихванало?
— Най-неочаквано проумях, че ще изляза с теб на глава точно както го правя с най-трудните студенти. Иска се не само търпение. Искат се и твърда ръка, и ясно формулирани намерения и цели.
— Най-трудните… — поде Лайла, но млъкна насред думата и си пое дъх, за да си възвърне поне малко самообладанието. — Макс, според мен е най-добре да пийнеш един аспирин и да си легнеш.
— Та както казах — рече той, без да й обръща внимание, и я целуна лекичко по бузата, — не става дума само за секс, макар и тази страна да е невероятно приятна за мен. Въпросът е, че съм изцяло в твой плен.