Любовта на Лайла
- Автор: Робертс Нора
- Серия: calhoun women #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Масларов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовта на Лайла». Краткое содержание книги:
Той се метна зад волана, като се мъчеше да не се хили глупашки, и усети как вятърът развява косата му. Какво ли щяха да си кажат студентите му, ако зърнеха отнякъде как сериозният стар доктор Куотърмейн се разхожда в лъскав кабриолет? Вероятно щяха да си помислят, че е превъртял. Какво пък, дори и да беше така, той се чувстваше на седмото небе от щастие.
Помисли си, че колата много ще приляга на Лайла. Вече си я представяше как седи до него, как косата й се вее, а тя се смее и вдига ръце, за да усети шеметната струя. Или пък се е сгушила на седалката, затворила е очи и е подложила лице на топлото слънчице.
Мечтата му бе прекрасна и можеше да се сбъдне. Поне за кратко. А защо да не запази кабриолета и след като се върне в Ню Йорк? Нямаше закон, в който да се казва, че е длъжен да кара практични достолепни автомобили. Можеше да остави колата, за да му напомня за няколкото невероятни седмици, преобразили неговия живот.
А може би вече бе свършено със сериозния стар доктор Куотърмейн?
Натискаше педала за газта по криволичните планински пътища, после пак се върна долу в селището, за да види как малкият автомобил върви по улиците с натоварено движение. Неописуемо доволен от света, зачака на едно кръстовище светофарът да светне зелено и забарабани с пръсти по волана в такт с музиката по радиоприемника.
По тротоарите сновяха шумни тълпи, в магазините нямаше къде игла да падне. Стига да имаше къде да спре, Макс сигурно също щеше да изскочи от кабриолета и да влезе в някое магазинче колкото да подложи на проверка търпението си. Все пак реши да не го прави и се задоволи да гледа как хората се тълпят и се опитват да подберат идеалната тенис-фланелка.
Забеляза на тротоара някакъв мъж с тъмна коса и старателно подравнена тъмна брада, който го гледаше. Доволен от себе си и от пъргавата кола, Макс му се усмихна и му махна. Подкара автомобила и измина няколко пресечки, когато най-неочаквано се сети кого бе видял. Натисна рязко спирачките, зави наляво по страничната уличка и като си проправяше път през натовареното движение, се върна на кръстовището. Но мъжът го нямаше. Макс огледа открай докрай улицата, ала не го откри. Изруга едва чуто, че нямаше къде да спре и бе реагирал толкова бавно.
Мъжът си бе боядисал косата и с брадата бе скрил отчасти лицето си. Но очите… Макс нямаше как да забрави очите. На оживения тротоар бе стоял Кофийлд, който го бе гледал не с възхита или нехаен интерес, а с едва сдържана ярост.
Вече бе успял да се овладее, когато отиде да прибере Лайла от централната сграда в парка. Бе взел и логичното според него решение да не й казва, че бе видял Кофийлд. Колкото по-малко знаеше тя, толкова по-малка бе и вероятността да се забърка в тази каша и да пострада.
Той я смяташе за прекалено импулсивна. Научеше ли, че Кофийлд е в селището, щеше да хукне да го търси сама. А беше и твърде умна. Ако намереше онзи негодник… При тази мисъл кръвта на Макс се смрази. Никой не знаеше по-добре от него колко безжалостен и жесток можеше да бъде този човек.
Видя, че Лайла върви през паркинга към автомобила, и още веднъж си каза, че е готов да рискува всичко, дори живота си, само и само да я опази здрава и невредима.
— Я, какво е това? — ахна тя и вдигнала вежди, почука с пръст по калника. — Значи не харесваш старата ми бричка и си взел колата на сестра ми.
— Какво? — погледна я недоумяващо той — откакто бе видял Кофийлд, бе забравил за всичко на този свят, включително за кабриолета. — А, колата ли?
— Да, колата — отвърна Лайла, после се наведе да го целуне и бе озадачена, че почти не й обръща внимание и само я потупа разсеяно по рамото.
— Всъщност смятам да я купя. Катрин е решила да си вземе по-голям автомобил и…
— Значи искаш да си купиш малка лъскава играчка.
— Знам, че не е моят стил — рече Макс.
— Не исках да кажа това — възрази тя и сбърчила чело, се взря в него — отдалеч личеше, че в умната му глава се върти нещо.
Лайла се метна в автомобила и се протегна. Подаде му ръка, ала той само я стисна лекичко и я пусна. Тя си каза, че не бива да му се сърди и да е свръхчувствителна, и продължи да се усмихва неестествено.
— Е, ще се разходим ли, както ми обеща? Мислех да покараме покрай брега.
— Малко уморен съм — заоправдава се Макс — не обичаше да лъже, но на всяка цена трябваше да се върне и да поговори с Трент и Слоун, а също така да се обади в полицията и да даде новото описание на Кофийлд. — Нали нямаш нищо против да отложим за друг път?
— Разбира се — отговори Лайла и пак се усмихна престорено.
Той бе толкова хладен и учтив, толкова разсеян. Така й се искаше да усети мъничко от близостта им тази сутрин и когато Макс се качи в колата, сложи длан върху неговата.