Любовта на Лайла
- Автор: Робертс Нора
- Серия: calhoun women #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Масларов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовта на Лайла». Краткое содержание книги:
— Недей — примоли се едва чуто тя, когато Макс се наведе и захапа леко крайчеца на ухото й.
— Може би сбърках, като ти показах само колко много ме привличат външният ти вид, кожата, твоето ухание. — Всмука долната й устна и я целува, докато очите й се замъглиха. — Ала харесвам у теб и много други неща. Просто не знам как да го изразя. — Той усети как сърцето й тупти като обезумяло под дланите му и я поотдалечи малко от себе си. — В живота ми никога не е имало човек като теб. И ще направя всичко възможно да останеш в него, Лайла.
— Какво правиш?
— Ще те сложа да си легнеш.
Тя се опита да се овладее, но Макс отново плъзна устни по врата й.
— Не, недей — възпротиви се Лайла — пак му беше ядосана за нещо.
Ала и тя забрави за какво, когато той я прелъсти с устни.
— Трябва да ти покажа какво изпитвам към теб — каза Макс и все така захапал устната й, я сложи да легне върху матрака.
Вече не стискаше китките й и Лайла плъзна длани под ризата му, за да усети топлата му кожа. Не й се мислеше. Плиснаха я безброй чувства, остави се във властта им и притегли Макс към себе си.
— Ревнувах те — прошепна той, после смъкна дантелената презрамка на комбинезона й и я зацелува по рамото. — Не искам да те докосва друг мъж.
— Няма — пророни тя. Макс я милваше дълго и нежно по разтрепераното тяло. — Само ти.
Той я зацелува като обезумял, замаян от вкуса й, от мириса, от гладката й като мрамор кожа. Надигна глава и досущ наркоман, отново я запи с устни.
Лайла си помисли през унес, че милувките му й носят утеха, спокойствие, романтика. Беше неописуемо сладостно да се реят така, а дъхавият ветрец да подухва над разгорещените им тела и тихият им шепот да заглъхва под страстните целувки. Желанието им бе в съвършено равновесие с тяхната обич. Едва ли имаше нещо, което да бе по-важно от това — от надеждата за любов.
Смъкна ризата му и го загали със закопнели длани. Възбуждаше се не Само от красивия му мускулест гръб и рамене. Възбуждаше се най-вече от неговата вътрешна сила. От почтеността му, от отдадеността, с която вършеше каквото смяташе за правилно. Бе достатъчно силен, за да е верен, честен и нежен с онези, които обича.
Макс я намести между възглавниците така, че тя сякаш се озова в пашкул. Коленичи до нея и се зае да развързва мъничките панделки по средата на коприната с цвят на слонова кост. Лайла остана без дъх от контраста между търпеливите му пръсти и изпълнените с ненаситно желание очи. Той отмести комбинезона и замилва с устни разголената плът. Бе смаян, че кожата й бе нежна като свила.
Тя също го съблече много бавно и нежно. Седна на леглото и обви ръце около врата му, докато телата им се долепиха. Започнаха да се проучват сантиметър по сантиметър на ярката светлина, която ги обливаше. Тръпка, сетне въздишка, молба, получила отговор. Устните затърсиха нови и нови тайни. Ненаситните длани откриваха нови и нови наслади.
Лайла се притисна до него и Макс я облада, а когато я обляха първите вълни на удоволствието, зашепна задъхано името му. Той виждаше на светлината тъничката й гъвкава снага, бляскавата й кожа, ярката й коса, спускаща се като водопад назад по гърба. После тя се разтресе цялата и поруменя.
Очите му се замъглиха. Макс плъзна надолу ръце и я хвана за хълбоците. Лайла се бе притиснала до него и го бе прегърнала, когато и двамата достигнаха блаженството на връхната точка.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Докато си наливаше от кафето, Макс си свирукаше мелодийката на порцелановия пингвин, която бе в унисон с настроението му. Имаше планове. И то големи. Разходка с колата покрай морето, вечеря в някое прикътано заведение, после отново разходка — вече пеша, по плажа.
Отпи от чашата, опари си езика и се ухили.
Беше влюбен.
— Наистина е прекрасно да видиш рано сутринта човек, който е в такова добро настроение — отбеляза Коко, след като влезе с плавната си походка в кухнята. Предната вечер си бе боядисала косата гарвановочерна и явно бе изключително доволна от резултата. — Какво ще кажеш за палачинки с боровинки?
— Изглеждаш страхотно.
Възрастната жена грейна от удоволствие и се пресегна да вземе престилката с къдрички по края.
— Благодаря ти, драги. Винаги съм твърдяла, че една жена има нужда от време на време да променя външността си. За да държи мъжете в напрежение. — Тя извади от шкафа голяма купа и пак погледна към Макс. — Да ти кажа, и ти тази сутрин ми изглеждаш добре. Морският въздух ти се отразява добре… Или може би нещо друго?