Любовта на Лайла
- Автор: Робертс Нора
- Серия: calhoun women #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Масларов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовта на Лайла». Краткое содержание книги:
— Нали ме знаеш каква поспалана съм. Тъкмо ще подремна. В твоята или в моята стая?
— Аз такова… Нека да не е днес.
Стискаше лоста за скоростите и изобщо не помръдна пръсти, за да ги сплете с нейните. Тя си даде сметка, че дори не я поглежда, че не я бе погледнал, откакто бе прекосила паркинга.
— Ясно — въздъхна Лайла и дръпна ръката си от неговата. — При тези обстоятелства съм сигурна, че си прав.
— Лайла…
— Какво?
Не, не бива, реши той. Не бива да й казвам. Този път трябва да се оправя сам.
— А, нищо.
Пресегна се към ключовете и включи двигателя.
Мълчаха през цялото време, докато пътуваха към къщата. Макс продължаваше да си втълпява, че е най-добре да я излъже. Тя сигурно се цупеше, задето не бяха отишли да се разходят, ала той трябваше да стисне зъби и да издържи. Не биваше да я забърква, докато не изяснеше някои дребни неща. В главата му се въртяха какви ли не хипотези и Макс се нуждаеше от време и пространство, за да ги обмисли добре. Щом и Кофийлд, и Хокинс още бяха на острова и се осмеляваха да се разхождат из селището, дали не бяха открили нещо в архива на Калхунови? Или още душеха? И дали подобно на него не бяха ходили в библиотеката, за да потърсят и там нещо, за което да се хванат?
Сега вече знаеха, че е жив. Дали щяха да се досетят, че е свързан с Калхунови? И ако решеха, че им пречи, дали връзката му с Лайла нямаше да я изложи на опасност?
Това бе риск, който той не можеше да си позволи да поеме.
Зави и подкара по лъкатушещия път, откъдето вече се виждаше върхът на Замъка.
— Може би ще се наложи да се върна в Ню Йорк по-скоро, отколкото предполагах — каза, сякаш мислеше на глас.
Тя стисна устни, за да не изкрещи.
— Така ли?
Макс я погледна и се покашля.
— Да… По работа. Бих могъл да продължа там издирванията.
— Много мило от твоя страна, професоре. Да, де, не е в твоя стил да зарязваш работата по средата. Така тъкмо няма да имаш обременителни връзки, които само да ти отнемат време.
Той вече си мислеше какво му предстои да свърши и само кимна разсеяно в знак на съгласие.
Когато спряха пред Замъка, обидата на Лайла бе прераснала в гняв. Според нея от поведението на Макс бе повече от очевидно, че той не иска да бъде с нея и дори съжалява за предната вечер. Е, чудо голямо! Тя нямаше намерение да лее сълзи, задето някакъв надут университетски преподавател не проявявал интерес към нея.
Едвам се сдържа да не затръшне подире си вратата на колата и да не го ухапе по китката, когато Макс отпусна ръка върху рамото й.
— Искаш ли да се разходим утре покрай брега? Лайла погледна дланта му, после и лицето му.
— Няма нужда да се насилваш.
Той пъхна ръце в джобовете си, когато тя се запъти към стълбите. Определено му се сърдеше.
След като разказа на другите мъже какво бе видял и се пребори с всички формалности в полицейския участък, наистина вече бе уморен. Може би от напрежението, а вероятно и защото предната нощ бе спал само два-три часа, накрая се предаде, просна се напреки на леглото и реши да подремне до вечерята.
След като поспа, се почувства по-добре и слезе долу. Реши да намери Лайла и да й предложи да хапнат и да се разходят в градината. А защо да не се повозят и на лунна светлина с автомобила? Лъжата му не бе чак толкова сериозна и след като се бе отървал от неприятното бреме и бе съобщил сведенията на полицията, тя не го тормозеше чак толкова. А и ако решеше, че е най-добре да замине, сигурно това щеше да му е последната вечер с Лайла.
Точно така, ще се разходят с колата. Макс се замисли дали да не покани Лайла дори да му погостува в Ню Йорк или двамата да заминат някъде за края на седмицата. Не бе задължително всичко да приключва, особено ако той бъдеше внимателен.
Отиде в хола, но там нямаше никого и Макс отново излезе. Само те двамата — ще погледат лунната пътека върху водата и ще се поразходят по плажа. Можеше да започне да я ухажва сериозно. Тя сигурно щеше да му се присмее за тази дума, ала той искаше да стори точно това.
Чу откъм музикалния салон, че някой свири, и се запъти натам. Сузана беше сама. Музиката като че бе в унисон с израза в очите й. В тях бе изписана тъга, толкова дълбока, че едва ли някой можеше да утеши младата жена. Но когато го видя, тя спря да свири и се усмихна.
— Не исках да те прекъсвам.
— Няма нищо. И бездруго е време да се върна в действителността. Аманда заведе децата до града и реших да се възползвам от кратката пауза.
— Търся Лайла.
— А, тя излезе.
— Излезе ли? Къде? Кога?
— Преди малко — отвърна Сузана и се взря в него, както прекосяваше стаята. — Май има среща.