Любовта на Лайла
- Автор: Робертс Нора
- Серия: calhoun women #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Масларов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовта на Лайла». Краткое содержание книги:
— Какво! Среща ли? — възкликна Макс. Имаше чувството, че някой бе стоварил върху него парен чук.
— Извинявай, Макс — рече угрижено Сузана и за да го успокои, го хвана за ръката. Стори й се, че никога през живота си не бе виждала по-влюбен мъж. — Много съм несъобразителна. Сигурно е отишла да се види с приятели или да се поразходи сама.
Не, помисли си той и поклати глава. Така щеше да е още по-лошо. Ако Лайла беше сама и Кофийлд бе някъде наблизо… Опита се да не се поддава на паниката. В края на краищата онзи тип търсеше не Лайла, а изумрудите.
— Няма нищо. Просто исках да й кажа нещо.
— Тя знае ли за чувствата ти?
— Не… Да. Не знам — отвърна недодялано Макс. Романтичните му мечти за лунната пътека и ухажването се изпариха яко дим. — Ала това няма значение.
— За нея има. Лайла никога не гледа вятърничаво на хората и на техните чувства.
— Тревожа се, че е излязла сама. Полицията още не е заловила Хокинс и Кофийлд.
— Отиде на вечеря. Не вярвам някой да й се нахвърли направо в ресторанта и да й поиска изумруди, каквито тя не носи — отвърна Сузана и му стисна приятелски ръката. — Хайде, Макс, ела да хапнем! Ще се чувстваш по-добре, след като опиташ пилето с лимон на леля Коко. Сигурно вече е готово.
Докато вечеряха, Макс се опитваше как ли не да се преструва, че има вълчи апетит и не го притеснява празното място на масата. Обсъди с Аманда списъка със слугите, който двамата проверяваха, после отклони настойчивите молби на Коко да му погледа на карти. Чувстваше се ужасно. Фред, който бе положил глава на лявото му коляно, се възползва от лошото му настроение и добре си похапна с парченцата месо, които Макс тайничко му даваше.
Той реши да слезе до градчето, да обиколи с колата улиците, уж се разхожда, и да поогледа, да се отбие в едно-две кафенета и ресторанти. Но после реши, че ще е глупаво да го прави. Накрая се усамоти в стаята си и отново се зае със своя роман, който погълна цялото му внимание.
Днес писането не му вървеше така леко, както предната вечер. Непрекъснато спираше и дълго обмисляше всяко следващо изречение. Ала после му потръгна и без да усети, седя над пишещата машина цели три часа. Чак когато погледна часовника си и видя, че е минало полунощ, си даде сметка, че не бе чул Лайла да се прибира. Нарочно бе оставил вратата открехната, та да я чуе, когато тя мине по коридора.
Но не бе изключено, улисан в работата, да не я бе забелязал кога е минала покрай стаята му и се е прибрала. Ако бе ходила на вечеря, при всички положения вече трябваше да се е върнала. Кой вечеря цели пет часа! Макс обаче искаше да се увери с очите си.
Тръгна на пръсти по коридора. Под вратата на Сузана се процеждаше светлина, ала всички други стаи бяха тъмни. Той се поспря нерешително пред вратата на Лайла, сетне почука тихо. Притеснен, натисна дръжката. Вече пак бе прекарал предната нощ с нея. Тя едва ли щеше да се разсърди, ако той надзърнеше да види дали не бе заспала.
Но нея я нямаше. Леглото бе оправено. Старите метални табли на кревата, който вероятно бе принадлежал на някоя прислужница, бяха боядисани в снежнобяло. Всичко останало бе в ярки тонове, от който чак ти се завиваше свят.
Леглото бе застлано с юрган от разноцветни парченца плат на точки, карета, райета, излинели червени и сини квадратчета. Върху него бяха наслагани цяла купчина възглавници с най-различни форми и размери. Креватът й подхождаше, на него човек можеше да се излегне и да спи сладко-сладко цял ден.
Както повечето помещения в Замъка, стаята бе огромна, ала Лайла се бе постарала да я обзаведе така, че да е уютна. По стените, боядисани в ярък синьо-зелен тон, имаше рисунки на диви цветя. От дръзкия подпис в долния край Макс разбра, че ги бе рисувала самата тя. А той дори не знаеше, че Лайла рисува толкова добре. Изведнъж осъзна, че знае твърде малко за жената, която обича.
Затвори подире си вратата и тръгна из стаята, за да разгледа нещата, които тя обичаше. Огромното писалище бе отрупано с книги. Кийтс и Байрон съжителстваха с евтини кримки и съвременни любовни романи. Пред един от прозорците имаше канапе и фотьойли, на един от столовете в стил „Кралица Ана“ бе метната блуза, върху масичката на купчинка бяха оставени лъскави гривни и обици. До едно порцеланово пингвинче имаше купа, украсена с гладки полускъпоценни камъни. Макс вдигна пингвинчето и то запя приятна нашумяла песничка.
Навсякъде в стаята имаше свещи, наслагани къде ли не, като се почне от изящните свещници от майсенски порцелан и се стигне до една доста безвкусна фигурка на козирог. Виждаха се и множество семейни снимки. Той вдигна една моментална фотография, сложена в рамка — бе на мъж и жена, които се бяха прегърнали през кръста и се усмихваха срещу фотоапарата. Както личеше, това бяха родителите на Лайла. Бе сигурен в това, защото тя удивително приличаше на мъжа, а Сузана — на жената.