Любовта на Лайла
- Автор: Робертс Нора
- Серия: calhoun women #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Масларов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовта на Лайла». Краткое содержание книги:
— Макс! — прошепна тя и разтреперана, се притисна до него. — Искам те! Още сега! Веднага!
Вече я бе обладал и я носеше натам, където и двамата копнееха да стигнат. Любеха се бързо и шеметно и останали без дъх, скоро изпитаха върховната наслада.
Лайла плъзна длани по влажния му от потта гръб, ала пак не отвори очи.
— Добро утро — успя да изрече. — Току-що ми се присъни най-невероятния сън.
Макар и още да бе замаян, той се подпря на ръце и я погледна.
— Разкажи ми го.
— Бях в едно легло с много сексапилен мъж. Имаше големи сини очи и тъмна коса, която непрекъснато му падаше върху челото. — Усмихната, тя отвори очи и поднесе устни за целувка. — Имаше и невероятно, сякаш изваяно тяло. — Все така загледана в него, Лайла нарочно плъзна длани по гърба му. — Не исках да се будя, но когато все пак го направих, беше дори по-хубаво, отколкото насън.
Макс се притесни, че й тежи, и се претърколи, за да си сменят местата.
— Има ли някакви шансове да прекараме остатъка от живота си в това легло?
Тя го целуна лекичко по рамото.
— Аз съм „за“… — После въздъхна — бе дочула бръмченето на инструментите на строежа, сложило край на утринната тишина. — Нима вече е седем и половина?
Той погледна без желание будилника върху нощното шкафче.
— За жалост, да.
— Кажи, че днес имам почивен ден.
— Де да можех!
— Тогава ме излъжи — подкани го Лайла и допря страна до гърдите му.
— Ще ми позволиш ли да те закарам на работа?
— Не изричай тази дума — намръщи се тя.
— А после ще се разходиш ли с мен с колата?
— Къде? — вдигна глава Лайла.
— Където и да е.
Тя понаведе встрани глава и се усмихна.
— Любимото ми място.
Макс се опитваше да не мисли за Лайла — бе насочил цялото си внимание към сложната задача да открие хората, включени в неговия списък. Провери регистрите в съда, полицията, черквата, прегледа и смъртните актове. Усърдната му работа бе възнаградена с няколко адреса.
Усетил, че за днес няма шансове да се натъкне на още нещо, отиде в автосервиза на Катрин. Завари я наведена над двигателя на един автомобил.
— Извинявай, че те прекъсвам — провикна се той, за да надвика силната музика, долитаща от транзистора.
— Ами тогава не ме прекъсвай. — Върху челото й се чернееше смазка, но киселата й физиономия изчезна, когато тя вдигна глава и видя Макс. — А, ти ли си! Здравей!
— Мога да дойда и по-късно.
— Защо? Защото ти се троснах ли? — попита Катрин и се усмихна, после бръкна в работния комбинезон и извади парцал, с който да избърше ръцете си. — Ще пийнеш ли нещо? — попита го тя и кимна към автомата за безалкохолни напитки.
— Не, благодаря. Отбих се само да те питам нещо по твоята част.
— Нали караш автомобила на Лайла? Да не се е повредил?
— Не. Проблемът е, че тези дни се налага да използвам често колата, а не ми е удобно. Сигурно знаеш дали някой от селището продава колата си.
Катрин се усмихна.
— Решил си да купуваш кола ли?
— Да, ала да не е скъпа. Трябва ми колкото да се придвижвам по-бързо. А после, когато се върна в Ню Йорк… — допълни той, но не се доизказа. Не му се мислеше за мига, когато щеше да се наложи да се прибере в Ню Йорк.
— После винаги мога да я продам.
— По една случайност познавам човек, който си продава колата. Аз.
— Ти ли?
Катрин кимна и пак пъхна парцала в джоба на комбинезона.
— Нали чакаме бебе, реших, че кабриолетът вече не ни трябва и няма да е зле да си вземем по-сериозна, фамилна кола.
— Кабриолет ли? — повтори Макс — не мислеше, че подобна кола приляга на достопочтен университетски преподавател.
— Имам го от доста години и естествено, предпочитам да го продам на човек, когото познавам.
Вече го бе хванала за ръката и го дърпаше навън. Той видя автомобил, който приличаше на червена играчка, беше с бял гюрук и черни седалки.
— Ама аз, такова…
— Преди две-три години му сложих нов двигател — заобяснява Катрин и вдигна чевръсто капака на двигателя. — Същинска фурия. Гумите са на има-няма петнайсетина хиляди километра. Купила съм го нов-новеничък и гарантирам, че съм му треперила като на писано яйце. Освен това… — продължи тя, ала забеляза изражението на Макс и се усмихна. — Май говоря като нахален търговец на автомобили, който се опитва да ти пробута стара бричка.
Колата бе лъсната до блясък, Макс видя дори отражението си върху бляскавата червена боя.
— Никога не съм притежавал спортна кола.
Катрин пак се усмихна, развеселена от тъжния му тон.
— Знаеш ли какво, остави ми автомобила на Лайла и направи няколко кръгчета. Виж дали ще харесаш кабриолета.