Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Пленничките ги остави — каза Ранд. — Те ще си останат такива.
— Но, Ранд, все имам чувството, че е нещо важно, стига да мога да го различа. Ти трябва да го знаеш.
— Като не можеш да знаеш всичко, трябва да продължиш с това, което знаеш — каза Ранд кисело. — Изглежда, че никога няма да знам всичко. И едва ли достатъчно. Но няма друг избор, освен да продължавам, нали. — Изобщо не беше въпрос.
Лоиал се приближи до тях. Кипеше от енергия въпреки очевидната си умора.
— Ранд, казаха, че са готови за тръгване, но ти обеща да поговориш с мен, докато е прясно. — Ушите му изведнъж трепнаха смутено и бумтящият му глас стана жален. — Съжалявам. Знам, че няма да е приятно. Но трябва да го науча. Заради книгата. За Вековете.
Ранд се разсмя, скочи и дръпна огиера за пешовете на разкопчаното палто.
— Заради Вековете ли? Така ли приказват всички писатели? Не се тревожи, Лоиал. Все още ще съм достатъчно пресен, когато ти го разкажа. Няма да забравя. — Мрачна, кисела миризма лъхна от него въпреки усмивката му, и се стопи. — Но след като се върнем в Кайриен, като си вземем баня и поспим в легло. — Ранд махна на Дашива да се приближи.
Мъжът се приближи колебливо, килна глава и каза:
— Милорд Дракон?
— Можеш ли да направиш Портал, Дашива?
— Разбира се. — Мъжът потри ръце и заоблизва устни и Перин се зачуди дали винаги е толкова боязлив, или само когато говори на Преродения Дракон. — М’хаил ни учи на Пътуването веднага щом някой школник добие достатъчно сила.
— М’хаил ли? — възкликна Ранд и примигна.
— Титлата на лорд Мазрим Таим, милорд Дракон. Ще рече „Водача“. На Древния език. — Усмивката му изглеждаше нервна и снизходителна едновременно. — Аз във фермата много съм чел. Всяка книга, донесена от амбуланти.
— М’хаил значи — измърмори неодобрително Ранд. — Е, така да бъде. Направи ми Портал някъде близо до Кайриен, Дашива. Време е да разберем какво ни е скроил светът, докато ме нямаше, и какво ще трябва да направя по въпроса. — След което се разсмя тъжно, но от този смях кожата на Перин настръхна.
ГЛАВА 3
На хълма
На билото на един нисък хълм на няколко мили североизточно от град Кайриен, далече от всякакъв път и човешко поселище, се появи тънка вертикална резка от чиста светлина, по-висока от яхнал кон мъж. Земята се наклони във всички посоки и леко се разгърна; нищо друго освен редкия шубрак не скриваше гледката на повече от миля околовръст чак до обкръжаващите голия хълм лесове. Кафява трева запада, когато светлината сякаш се завъртя и се разшири в квадратно отверстие във въздуха. Много от сухите стръкове бяха прерязани надлъжно, обръснати по-тънко, отколкото би могло и с най-наточения бръснач. От дупката във въздуха.
В мига, в който рамката на Портала се отвори напълно, през нея се заизливаха забулени айилци — мъже и Деви — и се пръснаха във всички посоки, за да обкръжат хълма. Почти скрити в този порой, четирима ашамани с орлови погледи заеха позиции около самия Праг, втренчени в околната гориста местност. Нищо наоколо не помръдваше, освен вятъра, праха, високата трева и клонаците в далечината, но въпреки това всеки Аша’ман оглеждаше околността с трескавостта на прегладнял сокол, търсещ заек. Един заек, пазещ се от дебнещия го сокол, щеше да е също тъй напрегнат, но не и толкова заплашителен.
Потокът не секна с това. Само за миг беше поток от айилци, а след това преля в яхнали коне кайриенци в тежки брони, препускащи в галоп двама по двама, с пурпурното им Знаме на Светлината в челото. Без да спира, Добрайн подкара хората си встрани и започна да ги престроява малко по-надолу на склона в изрядни редици. Калени в походи и битки бойци, те бяха готови да се понесат в щурм във всяка посока, дадеше ли им знак.
По петите на последния кайриенец Перин подкара Стъпко през Прага. Дорестият на един отскок се озова от хълма под Думайски кладенци на хълма в Кайриен и Перин неволно се сниши. Горният ръб на това чудо просветваше високо над главата му, но той бе виждал поразиите, които можеха да направят тези Портали, и нямаше желание да се излага на ненужен риск. Лоиал и Ейрам го последваха на часа — огиерът пеша, с брадвата с дългата дръжка на рамо, присвил колене — и после мъжете от Две реки, присвити на седлата си доста под горната рамка. Рад ал-Дай носеше знамето с Червената вълча глава, пряпореца на Перин, понеже всички казваха, че било негово, а Тел Луин — Червения орел.