Светът на мъглите
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: А. Ликова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на мъглите». Краткое содержание книги:
Светът на мъглите е пристанище за хора извън закона, за престъпници и неудачници. От атаките на Империята планетата се пази със щит, изграден от могъщата сила на есперите, които са намерили тук нов подслон — неукротими и необуздани, но поне свободни.
— Здравей, Мери. Аз съм Сянката, твоят контактьор.
Тя му се усмихна и Джейми потрепера. Очите й бяха тъмни, студени и ужасяващо празни.
— Здравей, Сянко. Мери е програмирана. — Думите излязоха от устата й бавно и монотонно, а бледите й очи гледаха безжизнено. Но вътрешният й взор бе фиксиран върху нещо друго.
Той се огледа с бърз поглед, за да се увери, че никой не ги е забелязал. После я хвана за ръка и я поведе сред гъстата виеща се мъгла. Докато вървяха, й хвърляше бегли погледи, като внимателно избираше пътя. Тя вървеше с него спокойно и безучастно, без да произнася нито дума. Той бе щастлив от състоянието й. Гласът й бе леден, безчувствен и някак си нечовешки. Какво, по дяволите, бяха направили с нея тия гадове от Империята? И какво искаше да му каже с това, че е програмирана? Опита се да й направи друга мозъчна проба, но тя изковаваше превъзходни щитове, или нейни собствени, или имплантирани от мозъчните техники на Империята. Сви рамене и забърза с нея през сгъстяващата се мъгла. Бяха се уговорили с Въртю да установят контакт така, че сензорите на контролната кула веднага да уловят гласовете им, ала Джейми не бе склонен да поема ненужен риск. Загложди го едно твърде неприятно чувство относно цялата тази операция. Той хвърли бърз поглед към Мери. Тя продължаваше да се усмихва.
Стигнаха необезпокоявани до края на периметъра и Мери му позволи да й помогне да прескочи ниския каменен зид. Бързо я настигна в тясната уличка и тревожно се огледа. Мъглата ставаше почти твърда и плътна и започна да прехвърча сняг. Потрепери от студ под излинялото си наметало и огледа с недоверчиво око тънките дрехи на Мери. Нощта бе студена и времето ставаше все по-смразяващо ледовито. Понечи да я отведе веднага при Въртю, но се отказа: в този вид тя несъмнено щеше да премръзне по пътя. Особено ако се наложеше да се изплъзват от нощния патрул. Както бе облечена Мери приличаше на монахиня, внезапно попаднала в бардак. Трябваше отнякъде да й намери топли дрехи, от място, където нямаше да им задават любопитни въпроси. Внезапно той се усмихна. Кръчмата „Черният трън“. Идеалното място за целта. В известен смисъл Сайдър вече се познаваше с Въртю от аферата с енергийния кристал, така че щеше да си държи езика зад зъбите. А кръчмата не бе далеч. Той хвана Мери за ръка и забърза с нея по слабоосветените улици. Сайдър трябваше да осигури някакви дрехи за Мери. Можеше да има и някаква представа какво, по дяволите, ставаше.
Джейми надзърна предпазливо през отворената врата и забеляза, че „Черният трън“ бе пълен с посетители. Повечето от масите бяха заети, а край бара бяха плътно насядали. Въздухът бе пропит от острата и противна миризма на тютюнев дим и навред се носеше безспирното бъбрене на хора, решили да прекарат времето си приятно, докато не свършат парите. Джейми хвана Мери здраво за ръка и я въведе в кръчмата. Не знаеше как ще реагира тълпата на екзотичната й външност. Насочи поглед право пред себе си, като се стараеше да не обръща внимание на нищо и се поуспокои. Проправиха си път до бара, като Джейми се оглеждаше за Сайдър, но за беда тя не се виждаше никъде. Един нехранимайко, навлечен в мръсни кожи, се пресегна, за да сграбчи Мери. Тя не реагира, но натрапникът замръзна на мястото си, щом ножът на Джейми заигра пред лицето му. Той преглътна вдървено.
— Ъ-ъ… нямах намерение да я обидя.
— Няма нищо — заяви Джейми вежливо и задърпа Мери към бара. Натрапникът неохотно отстъпи и се върна при своята хилеща се компания, като се престори, че не се е случило нищо.
Джейми намери празно място край дългия дървен бар и побърза да се настани на него с Мери. Зачака нетърпеливо високия, с мъртвешки изглед барман да им обърне внимание и огледа тревожно пълните маси. Не очакваше барът да бъде толкова претъпкан по това време на вечерта. Пристигането на Мери в Пристанището на мъглите трябваше да бъде тайна, а той я бе довел тук, в място като „Черният трън“ сред хора, които биха я продали веднага, ако имаха някаква сметка от това. Джейми се начумери. Не можеше да я заведе при Въртю с тези дрехи. Нямаше да издържи на студа. Почувства силна потребност от нечий съвет. Нещата се изплъзваха от контрола му. Щом барманът се приближи, той се опита да изпише върху лицето си доверчива и отпусната усмивка. Стори му се, че не го е направил много убедително.