Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Смяташ ли и мен за затворник?
— Не ставай глупав — изсумтя Асави, макар в действителност да смяташе възрастния човек точно за такъв. За заложник на желанията и командите на САВАМА. И двамата ясно съзнаваха, че положението на семейството на Омар зависи от неговите заслуги. — А сега ми разкажи подробности за плановете на милата дама.
Лимузината сви надясно по Шесто авеню и тръгна бавно на север, докато Омар повтаряше наизуст списъка, който Мартина му беше показала. Когато стигна до изречението, което сумираше плана й за действие, Асави се приведе напред, като че не го е чул добре.
— Повтори последното — каза той.
— Тя има намерение да се сдобие с прототипа на преносимо оръжие, нещо като торпедо, за да го използва против корабите и да осуети размяната на пленници.
— „Прототип“ на оръжие ли? — примижа към пода Асави.
— Нещо като миниторпедо.
— Миниторпедо — предпазливо повтори иранецът. — И как смята да „се сдобие“ с това оръжие?
— Ще го отвлече.
— Откъде?
— От военноморска база на САЩ. Някъде в Европа, по мое мнение.
Сега Асави започна да се смее. Той подпря длани върху коленете си, облегна се в ъгъла на седалката и се разтърси от смях.
— Това не е виц, Али-Хамза — каза Омар.
— Но е ужасно смешно — едва успя да промълви Асави.
— Уверявам те, че тя е упорита жена. Планирала е всяка подробност и е твърдо решена да успее. А от онова, което видях, „Яд Аллах“ ще направи всичко, което тя поиска. Те са й верни като кучета.
— „Яд Аллах“ — изсумтя Асави.
— Но имаше и още нещо — продължи Омар. Искаше да се освободи от напрежението на отчета. Трябваше да съобщи всичко, което беше запомнил, без да запише и една дума. — Парите. Стори ми се, че ще останат известни суми, но госпожа Сифор намекна, че има свои лични нужди. Било в случай, че умре.
Асави кимна. Той помълча известно време. После отвори бутилка безалкохолно, наля си и отпи замислено.
— Знаеш ли, Омар — каза накрая той, — че нашата приятелка има майка?
— Всички слуги на Аллах си имат майки — отвърна Омар. Знаеше, че скоро отново ще се изгуби из лабиринта на умозаключенията на Али-Хамза.
— Да, приятелю. Но нейната майка е жива и здрава. И живее тук, в Ню Йорк.
Разкритието изненада Омар. Оперативните служители, които работят на „острието“ — агенти, специалисти по „мокри“ поръчки, терористи, които се наемат за извършване на задачи, — винаги внимават много да не разкрият онези, които обичат, пред работодателите си. Това е иронията на службата в разузнаването. И този феномен е известен по целия свят. Щом даден агент покаже сляпа привързаност, той веднага се превръща в издънка. Семейството или приятелите могат да бъдат използвани за изнудване. В случая Омар смяташе Мартина Клумп за неестествен феномен. Същество без произход, което се е появило от политическата миазма на левите екстремисти. За него тя беше като екзекутор от „Макбет“. Същество, което не е родено от жена.
— Откъде знаеш? — попита той, макар да усети още в мига, когато го зададе, че въпросът му е по детски наивен.
— Приятелю — отвърна Асави. — Едва ли бихме наели толкова опасен човек, ако преди това нямаме достатъчно пълно досие за него. Тя може и да не е станала „арабски учен“ в Ливан, както го каза ти. Но през тези години със сигурност е разкрила доста от себе си пред моите колеги.
Али-Хамза винаги казваше „колеги“, когато ставаше дума за членовете на религиозната партия. И в гласа му винаги се усещаше презрение, като че религиозната ревност на Хизбула е някаква аномалия за космополитния офицер от САВАМА. Омар имаше впечатлението, че Али-Хамза използва Хизбула за свои собствени цели и не се обвързва с политическите им аспирации.
Все пак Хизбула беше създадена от група офицери на Иранската революционна гвардия, изпратени през 1982 година в Ливан под ръководството на САВАМА. Преговарящият на Хизбула за предстоящата размяна на пленници шейх Тафили се отчиташе пряко на Саид Абас Мусави, оперативен командир на организацията. От своя страна Мусави се отчиташе пред Мохамед Хюсеин Фадала, духовният лидер на движението. И макар Фадала да се смяташе за напълно независим, той приемаше „предложенията“ на Мохамед Джавад Лариджани, съветника на иранския президент по въпросите на разузнаването.
Ако САВАМА изискваше Хизбула да се заеме с определена задача, дори и нещо толкова неприятно като предаването на израелския капитан Дан Сарел в замяна за друг пленник, позицията на Али-Хамза Асави му даваше власт да издава съответните заповеди към Фадала чрез Лариджани.