Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
Роднините на Хотчейн посрещнаха с радост и почести Елизабет, а младоженката я прегърна сърдечно. Очевидно нейният щедър подарък бе основната причина за това топло посрещане. Елизабет считаше, че да направиш богат и щедър подарък на млада семейна двойка е истинско щастие, и ни най-малко не се поколеба да изхарчи доста пари.
От момента на пристигането си в събота до вечерта Елизабет бе страшно заета. Цяла дузина роднини от фамилията Греъм бяха решили да й се представят или да напомнят за присъствието си на тържеството. Тя бе забравила колко огромен е родът Греъм. До десет часа вечерта тя вечеря, танцува и изслуша хиляди слухове и клюки за роднините си, като през това време непрестанно наблюдаваше залата в очакване да се появи Манроу. От писмото му ставаше ясно, че той планира да пристигне около два часа.
Елизабет знаеше, че Манроу е човек, на когото можеше да се разчита, и сигурно му се бе случило нещо, за да закъснее. Все пак сватбата беше едва в понеделник, така че още имаше шанс той да успее да пристигне в Хоуик навреме.
И докато Елизабет се чудеше за причините, поради които Манроу закъсняваше, самият той разгорещен уморен и кален, влетя в Хоуик. Любимият му кон бе пострадал около Ашкърк и търсенето на човек, който да окаже помощ, отне по-голямата част от следобеда. Към това трябваше да се прибави и безпокойството на Манроу за непредсказуемото поведение на неговия спътник при предстоящата среща с Елизабет Греъм. Тази близост можеше да се окаже опасна за Джони. На всичкото отгоре братовчед му реши да облекчи досадата от чакането с някоя и друга бутилка в близката таверна.
Докато наближаваха дома на фамилия Греъм, Манроу недоумяваше към кого от членовете на семейството би могъл да се обърне за съдействие, ако по някое време се наложеше да усмиряват Джони. Архитектът добре знаеше, че след третата бутилка добре сложеният, як Джони ставаше лесно докачлив.
— Помни, че ми обеща да се държиш прилично — напомни Манроу в момента, в който пред очите им се разкриха светлините на къщата.
— За Бога, Манроу, нима се тревожиш? Понякога само на закуска изпивам повече алкохол, отколкото сега. Успокой се!
— Ще се успокоя, едва когато те видя трезвен утре сутринта.
— Какво те кара да вярваш, че утре сутринта ще съм трезвен? — усмихна му се Джони.
Манроу изръмжа.
— Знаех си, че си навличам ужасни неприятности, като те вземам със себе си!
— Не се тревожи. Няма изобщо да ти се пречкам в краката! — обеща Джони.
— Точно от това се страхувам. По-скоро ще е разумно да те водя вързан с каишка като куче.
— Интересна теория. Ами ако нещо бях сбъркан… — подметна с шеговит тон Джони, но в следващия момент извърна към прозорците, откъдето се дочуваше игрива музика. — О, все още не сме изпуснали танците! — възкликна той радостно, сякаш изобщо не бяха обсъждали неговото опасно състояние. — Дали Елизабет танцува? — попита той накрая.
— Не зная. За Бога, Джони, да не си въобразяваш, че съм неин брат-близнак и трябва да зная всичко за нея?! Сам ще трябва да разбереш.
Манроу бе явно отегчен и уморен от проточилото се тежко пътуване.
— Всъщност, да, аз вече обмислях как сам да разбера това… — измърмори по-скоро на себе си Джони.
След около половин час двамата мъже, изкъпани и облечени в изискани костюми, с вид, който ни най-малко не издаваше факта, че са яздили почти целия ден, слязоха по главните стълби под звуците на танцувална музика и се насочиха към залата за балове, намираща се в източното крило на замъка. Скоро те се изправиха на прага и заоглеждаха пъстроцветното множество гости.
Обзавеждането на балната зала бе осъществено в типичния стил на сватбените традиции на семейство. Под извисения таван стените бяха обкичени с различни оръжия, достатъчни, за да се въоръжи цяла войска. Около малки кръгли щитове бяха наредени в кръг остри мечове, които се редуваха с копия. Отстрани се забелязваха старинни пушки и широки шотландски мечове с две остриета. Единственият разведряващ и разноцветен елемент в декорацията на стените бяха портретите на различни членове на фамилията Греъм от най-далечни поколения. Владетелят на Рейвънсби изобщо не обърна внимание на декора в залата, тъй като вниманието му бе изцяло обсебено от една-единствена цел: да открие лейди Елизабет Греъм в огромната тълпа на танцуващи двойки. Самият той също не остана незабелязан. По традиция мускулестият и добре сложен владетел на Роксбърг никога не оставаше в сянка. Причините се криеха не само в облеклото и снажното му тяло, но и в невероятната му мъжественост, чар и красота. Освен това Джони Кари бе известен като един от влиятелните членове на шотландския парламент. Още повече, че напоследък се беше прославил като един от най-ревностните поддръжници на идеята за независимостта на Шотландия. Всички бяха доста учудени от появата му, при положение, че сесиите на парламента бяха отложени за съвсем кратко време. Докато мъжете се чудеха защо Джони е напуснал столицата, жените съсредоточиха усилията си, за да привлекат вниманието му колкото е възможно по-бързо.