Подвижни образи

Заобиколи вихрено оградата, зад която бяха зебрите, и хукна към своя помощник М’Бум, който мирно почистваше площадката на щраусите.

— Колко… — понечи да го попита, но спря, за да се нахрипти на воля.

М’Бум, който беше само на дванадесет години, захвърли лопатата и го заудря безмилостно по гърба.

— Колко… — опита пак Н’дялан.

— Шефе, пак се престараваш — загрижено го укори М’Бум.

— Колко слона имаме?

— Току-що изгребах при тях — похвали се М’Бум. — Имаме три.

— Сигурен ли си?

— Да, шефе — невъзмутимо потвърди момчето. — Със слоновете няма как да не съм сигурен.

Прежурял приклекна и припряно надраска с пръчка няколко числа в червеникавата пръст.

— Старият Мулукай има поне половин дузина — мънкаше си под носа. — При Тазикел обикновено има двайсетина, а при хората в устието трябва да са общо…

— Шефе, кой се нуждае от слонове?

— … онзи спомена, че разполага с петнадесет, а и при дървосекачите се намират в изобилие, да речем, две дузини…

— Шефе, някой има нужда от много слонове ли?

— … да, бе, споменаха ми за стадото около Ц’еце, не е проблем да го съберем, да не забравям и долините в посока…

М’Бум се облегна на оградата и зачака търпеливо.

— Значи ще са двеста плюс-минус десетина. — Прежурял захвърли пръчката. — Изобщо не стигат.

— Шефе, при слоновете не може да са плюс-минус десетина — решително възрази М’Бум.

Знаеше, че броенето на слонове налага точност. По тези земи един мъж би си позволил неувереност дори за броя на съпругите си, но не и за слоновете. Или имаш слон, или нямаш.

— Нашият представител е получил поръчка… — Прежурял преглътна на сухо — … за хиляда слона. Хиляда! Незабавно! Плащане при получаване на стоката! — Той пусна мъничкото листче на земята.

— Трябва да ги закараме в някакво място на име Анкх-Морпорк — обясни умърлушен и въздъхна. — Щеше да стане прекрасна сделка.

М’Бум се загледа в облаците с форма на наковалня над връх Ф’туанги. Скоро над сухата савана щяха да затрещят гръмотевици.

После се наведе и взе пръчката.

— Какво правиш? — учуди се Прежурял.

— Чертая карта, шефе.

Н’дялан врътна глава.

— Не си струва, момче. До Анкх сигурно има пет хиляди километра. Увлякох се. Много километри, ама малко слонове.

— Шефе, защо да не минем през равнините? — подсказа М’Бум. — Там има слонове колкото щеш. Ще пратим вестоносци пред нас. Няма проблем да съберем още много слонове по пътя. Онези равнини направо са покрити с проклетите слонове.

— А, не, трябва да заобиколим по брега — възрази търговецът и прокара дълга извита линия в пръстта. — Щото ей тук има джунгла — чукна по пресъхналата земя — и тук също. Какви ти пътища в джунглата!

М’Бум взе пръчката и пресече джунглата с права черта.

— Шефе, където минават хиляда слона, няма нужда от път.

Прежурял помисли още малко. Взе пръчката и отбеляза назъбена линия до джунглата.

— Ето ти я Планината на слънцето. Много е висока. Изобилства от дълбоки урви, ама никой не е построил мостове там.

М’Бум тупна с пръчката по джунглата на картата и се ухили.