Подвижни образи
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Подвижни образи». Краткое содержание книги:
Но каква е мрачната тайна на хълма Света гора?
Когато смразяващо чуждите клишета на илюзорния свят проникват на Диска, първите местни филмови звезди трябва да открият отговора…
ВЪЛНУВАЙТЕ СЕ заедно с Виктор Тугелбенд („Не може да пее. Не може да танцува. Горе-долу знае как се държи меч.“) и Тида Уидъл („Идвам от градче, за което сигурно не си и чувал…“), които се борят със силите на злото и на филмовата реклама…
ПИЩЕТЕ, когато Гаспод, Кучето — чудо, почти успява да спаси света…
ЯЖТЕ ПУКАНКИ, докато присъствате на заснемането на „Издухани“, най-чудатия филм за гражданската война, създаван някога… Страстна сага на фона на един обезумял свят! Тя ще ви смае! С хиляда слона! („А защо не се отбиете след това в «Къщата на ребърцата» на Харга, за да опитате най-доброто от международната кухня? Само на две минути от тази книга…“)
И в родния му край имаше доячки. Той се помъчи да открие някакъв спомен за тях.
— Отдавна си мисля, че би трябвало да е интересно — подхвърли уклончиво. — Чист въздух, цветенца наоколо…
— Студ и влага — прекъсна го Джинджър. — И тъкмо свършиш, гадната крава рита гюма. Хич недей да ми приказваш за краварство. Нито за овце или гъски. Мразех до смърт фермата.
— Тъй ли…
— И откакто навърших петнайсет, искаха да се омъжа за моя братовчед.
— Но това разрешено ли е?
— И още как! При нас всички се женят или омъжват за братовчедите си.
— Защо?
— Сигурно за да не се чудят какво да правят в събота вечер.
— Аха…
— А ти никакъв ли не си искал да бъдеш? — попита Джинджър с нескрито пренебрежение.
— Всъщност не. Всичко изглежда интересно само докато не се захванеш с него. Тогава откриваш, че е поредната работа. Хващам се на бас, че дори хората като Коен Варварина сутрин си мислят „Още един скучен ден, в който ще тъпча под краката си златните тронове на света“.
— Той това ли върши? — неволно се оживи момичето.
— Ако се вярва на разказите за него.
— И какъв е смисълът?
— Не питай мен. Просто такава му е работата.
Джинджър гребна шепа пясък. Когато песъчинките се изцедиха между пръстите й, останаха мънички бели раковини.
— Помня как циркът дойде в селото — промълви тя. — Бях на десет години. Имаше едно момиче по трико с пайети. Ходеше на въже. Дори правеше салто над въжето. Всички викаха и пляскаха с ръце. На мен не позволяваха да се кача на някое дърво, а на нея й се радваха. Тогава реших…
— Значи — опита се да налучка Виктор — тогава си решила да вършиш нещо смислено ли?
— Глупости. Тогава реших да се прочуя. — Тя запрати раковините към залязващото слънце и се разсмя. — Ще бъда най-знаменитата в света, всички ще се влюбят в мен и ще живея вечно.
— Хубаво е човек да знае какво иска — отбеляза той дипломатично.
— Знаеш ли коя е най-страшната трагедия в живота? — попита го Джинджър, без да се вслушва в думите му. — Има толкова хора, които изобщо не проумяват какво искат или какви са дарбите им. Толкова синове, които стават ковачи, защото такива са били бащите им. Толкова хора, които биха се научили да свирят вълшебно на флейта, но остаряват и умират, без да видят музикален инструмент, затова цял живот си остават орачи. Толкова талантливи хора, които не узнават, че имат талант. Сигурно дори не се раждат по време, когато могат да узнаят. — Тя си пое дъх. — Хора, които не откриват какви могат да бъдат. Пропилени шансове. Е, Света гора пък е моят шанс, разбра ли? Сега е моментът да го уловя!
Виктор не разбираше, но смънка едно „да“. Нали Среброриб твърдеше, че това била магия за обикновените хора? Някой завърта ръчката и животът ти се променя.
— Това е шанс не само за мен — продължи Джинджър, — а и за всички нас. Не сме магьосници, крале или герои. Света гора е като голям врящ казан със супа, но този път други мръвки изплуват отгоре. Изведнъж има какви ли не нови занятия. Знаеш ли, че в театрите не позволяват на жени да играят на сцената? А в Света гора може. Тук има работа и за троловете, без непременно да бият някого. И какво правеха майсторите на ръчката, преди да има ръчки?
Тя махна с ръка към далечното зарево на Анкх-Морпорк.
— Сега се мъчат да измислят как да добавят звук към подвижните образи, а там има хора, които ще се окажат изумително умели в правенето на… на звукови филми. Още не го знаят… но ги има. Мога да ги усетя. Там са.
Очите й сияеха златисто. Виктор допусна, че е от залеза и все пак…
— Благодарение на Света гора — не спираше момичето — стотици хора откриват какви всъщност искат да бъдат. А много хиляди успяват да си отдъхнат поне за час. Целият проклет свят се разтърсва!
— Ето какво ме тревожи — сподели Виктор. — Сякаш нещо ни намира местата. Ти си представяш, че ние използваме Света гора, но е точно обратното. Използва всички ни.
— Как? Защо?
— Не знам, но…
— Я помисли за магьосниците — прекъсна го Джинджър, настръхнала от възмущение. — Кой ли досега е имал полза от тяхната магия?
— Струва ми се — подсказа Виктор, — че тя донякъде поддържа света цял…
— Много са ловки в правенето на магически огньове и други глупости, но могат ли да сътворят един самун хляб?
Тя не беше в настроение да слуша когото и да било освен себе си.
— Е, не за дълго — призна той безпомощно.
— Това пък какво означава?
— Нещо истинско като самуна хляб съдържа много… ами… май трябва да го нарека енергия. И се иска страхотна сила, за да създадеш толкова енергия. Само майстор в магиите може да сътвори самун хляб, който да просъществува в този свят поне мъничка частичка от секундата. Но същността на магията не е и това — добави той припряно, — защото светът е…