Подвижни образи

— Все едно собственият ти живот потъва някъде, а нещо друго заема мястото му.

Помълчаха замислено.

— Според теб дали е свързано някак със Света гора? — престраши се да попита момичето.

Виктор кимна, изведнъж се метна и тупна върху Гаспод, който ги дебнеше наблизо.

— Квик — каза уплашено кучето.

— Ей, внимавай в картинката! — засъска му Виктор. — Няма да търпя намеци и увъртания. Казвай какви странности си забелязал в нас! Иначе те чака Детритус. Ще те поднеса с горчица.

Кучето се гърчеше в ръцете му.

— Защо ли не ти сложим намордник?… — размечта се Джинджър.

— Не съм опасен! — изхленчи Гаспод и безпомощно зарови лапа в пясъка.

— Според мен е трудно да се измисли нещо по-опасно от едно говорещо куче — възрази Виктор.

— Същински ужас — подкрепи го момичето. — Не се знае какво може да изтърси и пред кого.

— Видяхте ли, а, видяхте ли? — печално проточи Гаспод. — Знаех си, че ме чакат само неприятности, щом се издам, че говоря. Това не бива да сполетява едно куче.

— Но ще те сполети — обеща Виктор.

— Е, добре, де. Макар че каква ли полза ще има? — измрънка Гаспод.

Виктор отпусна мускулите си, кучето седна на задни лапи и отръска пясъка от себе си.

— Бездруго нищо няма да ви влезе в главите — изръмжа недоволно. — Друго куче веднага ще чатне, ама не и вие. Щото опира до родовата памет, ако схващате. Също като с целувките. Вие ги познавате, аз — не. Няма ги в кучешкия опит. — Гаспод навреме долови предупреждението в очите на Виктор и се отказа да разнищва темата. — Важното е, че и двамата все едно сте си на мястото тук. — Понаблюдава ги и изтъкна: — Ето, убедихте ли се? Казах ли ви, че не разбирате? Това е… това е като с територията при кучетата. Личи ви, че трябва да сте тук. Почти всички други са чужди на това място, но не и вие. Ъ-ъ… Нали знаете, че като отидете на ново място, някои кучета ви лаят? Не е само заради миризмата, ами защото си е очевадно, че идвате от другаде. Нали и някои хора се дразнят, като видят окачена накриво картина? Горе-долу това е, но още по-зле. Като ви гледам, ми е ясно, че сега трябва да сте точно тук.

Позяпа ги още малко и прилежно си почеса ухото.

— Ех, че гнус — изръмжа накрая. — Мога всичко да ви обясня на кучешки език, ама вие ме чувате на човешки.

— Звучи ми малко мистично — сподели Джинджър.

— Два-три пъти спомена нещо за очите ми — напомни Виктор.

— Ъхъ, не отричам. Поглеждал ли си скоро очите си? Питам и вас, госпожице.

— Вече ръсиш тъпотии — укори го Виктор. — Как да погледна собствените си очи?

Гаспод тръсна глава.

— Ами вижте се един друг — предложи, без да се смути.

Те неволно се спогледаха.

Мигът се проточи. Гаспод се възползва от паузата, за да препикае шумно едно от колчетата на палатката.

По едно време Виктор промълви:

— А стига, бе…

— И моите ли са такива? — плахо попита Джинджър.

— Да. Боли ли?

— Защо питаш, като знаеш?

— Вече се убедихте — установи Гаспод. — Вгледайте се в Диблър, щом го срещнете. Но по-зорко.