Подвижни образи
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Подвижни образи». Краткое содержание книги:
Но каква е мрачната тайна на хълма Света гора?
Когато смразяващо чуждите клишета на илюзорния свят проникват на Диска, първите местни филмови звезди трябва да открият отговора…
ВЪЛНУВАЙТЕ СЕ заедно с Виктор Тугелбенд („Не може да пее. Не може да танцува. Горе-долу знае как се държи меч.“) и Тида Уидъл („Идвам от градче, за което сигурно не си и чувал…“), които се борят със силите на злото и на филмовата реклама…
ПИЩЕТЕ, когато Гаспод, Кучето — чудо, почти успява да спаси света…
ЯЖТЕ ПУКАНКИ, докато присъствате на заснемането на „Издухани“, най-чудатия филм за гражданската война, създаван някога… Страстна сага на фона на един обезумял свят! Тя ще ви смае! С хиляда слона! („А защо не се отбиете след това в «Къщата на ребърцата» на Харга, за да опитате най-доброто от международната кухня? Само на две минути от тази книга…“)
— На кого му пука? — не се стърпя Джинджър. — Света гора наистина прави нещо за обикновените хора. Магията на белия екран.
— Какво те прихваща? Снощи…
— От снощи мина време — не го доизслуша момичето. — Нима не си проумял? Можем да постигнем нещо. Да ни забележат.
— Ковчежнико-о-о!
„Защо трябва да търча така на моите години? — вайкаше се Ковчежникът, но пъргаво подтичваше по коридора, за да отиде по-скоро при ревящия Архиканцлер. — И какво интересно намира в гнусната измишльотина? Някакво си окаяно гърне!“
— Идвам, господине — изчурулика на глас.
Бюрото на Ридкъли беше отрупано с древни документи.
След смъртта на всеки магьосник книжата му попадаха в едно далечно кътче на Библиотеката. Рафт след рафт с полека мухлясващи листове се точеха незнайно докъде. А живите често се уверяваха един друг, че това било истинско богатство за изследователите, стига някой да намери време да се порови.
Ковчежникът се ядосваше. Никъде не откри Библиотекаря. Човекоподобното май не се свърташе в Университета напоследък. Наложи се лично да прехвърля тези вехтории.
— Архиканцлер, според мен няма друго — съобщи и изсипа лавина от стари документи върху бюрото.
Ридкъли разпъди с ръка облака мушици.
— Нямат край тия хартии — промърмори недоволно. — И колко ли са останали от него?
— Ами… 23 813, господине — отговори Ковчежникът. — Той си е имал списък.
— Брей, да видиш… — сумтеше Ридкъли. — „Определител на звезди“… „Оборотомер за богословски нужди“… „Брояч на блата“… Брояч на блата ли?! Ама че сбърканяк!
— Всъщност е мислел много логично.
— За мен е все същото.
— Архиканцлер, а дали е… толкова важно? — запъна се Ковчежникът.
— Оная гадост на два пъти стреля по мен! — наежи се Ридкъли.
— Убеден съм, че не е било нарочно…
— Човече, искам да познавам устройството й! Не виждаш ли какви перспективи се откриват в спортния лов!
Ковчежникът напразно насилваше ума си.
— Не вярвам, че Риктор е искал да създаде нападателно устройство — опита се да възрази, макар и без особена надежда.
— Ха, все ми е едно какво е искал той! Къде е устройството?
— Накарах двама прислужници да натрупат чували с пясък около него.
— Добре си се сетил. Тъкмо ще…
… уумм… уумм…
Приглушеният шум долиташе от коридора. Двамата магьосници се спогледаха многозначително.
… уумм… ууммУУММ.
Ковчежникът не смееше да диша.
Пльок.
Пльок.
Пльок.
Архиканцлерът се озърна към пясъчния часовник на лавицата над камината.
— Вече го прави на всеки пет минути.
— И изстрелите са по три — добави Ковчежникът. — Налага се да поръчам още чували с пясък.
Порови в малкото хартиено хълмче. Една дума привлече погледа му: „действителност“.
Зачете се в ръкописните редове. Друга дума — „измерване“. Погледът му се плъзна нагоре към заглавието: „Бележки за обективното измерване на действителността“.
Имаше и схема. Ковчежникът се вторачи в нея.
— Откри ли нещо? — подхвърли Архиканцлерът, без да го погледне.
Ковчежникът пъхна листа в ръкава на робата си.
— Нищо важно.
Долу прибоят не спираше своя грохот в скалите. (… А под повърхността раците ходеха заднешком по потъналите улици…)
Виктор сложи още един плавей в огъня. Пламъците бяха синкави от солта.
— Не я разбирам. Вчера като че се държеше нормално, а днес й се завъртя главата.
— Кучки! — съчувствено изръмжа Гаспод.
— Е, не заслужава чак такива думи. Просто умът й се е отнесъл нанякъде.
— Отнесени кучки! — съгласи се Гаспод.
— Ето ти го влиянието на ума върху сексуалния живот — вметна „Я не ме наричайте Дългоушко“. — Зайците нямат такива проблеми. Хайде, хоп… и много благодаря.
— Защо не й поднесеш мишка? — предложи котаракът. — Не говоря за присъстващите, разбира се — озърна се гузно към „Не съм ти никакъв Пискунчо“.
— Интелектът хич не се отразява добре и на моя светски живот — горчиво сподели Дългоушко. — Допреди седмица нямах никакви затруднения. Изведнъж ми се приисква да водя смислен разговор, а те само бърчат муцунки насреща ми. Чувствам се като кръгъл идиот.
Прекъсна ги задавено крякане.
— Патокът пита направи ли нещо с книгата — преведе Гаспод.
— Прегледах я, когато ни дадоха обедна почивка — обясни Виктор.
Крякането стана по-раздразнено.
— Да, ясно, но патокът пита какво си направил.