Подвижни образи
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Подвижни образи». Краткое содержание книги:
Но каква е мрачната тайна на хълма Света гора?
Когато смразяващо чуждите клишета на илюзорния свят проникват на Диска, първите местни филмови звезди трябва да открият отговора…
ВЪЛНУВАЙТЕ СЕ заедно с Виктор Тугелбенд („Не може да пее. Не може да танцува. Горе-долу знае как се държи меч.“) и Тида Уидъл („Идвам от градче, за което сигурно не си и чувал…“), които се борят със силите на злото и на филмовата реклама…
ПИЩЕТЕ, когато Гаспод, Кучето — чудо, почти успява да спаси света…
ЯЖТЕ ПУКАНКИ, докато присъствате на заснемането на „Издухани“, най-чудатия филм за гражданската война, създаван някога… Страстна сага на фона на един обезумял свят! Тя ще ви смае! С хиляда слона! („А защо не се отбиете след това в «Къщата на ребърцата» на Харга, за да опитате най-доброто от международната кухня? Само на две минути от тази книга…“)
— Не мога да отскоча до Анкх-Морпорк, когато ми скимне! — сопна се Виктор. — Дотам се пътува няколко часа! А ние по цял ден снимаме филми!
— Поискай почивен ден — подсети го Дългоушко.
— Никой не иска почивни дни в Света гора! Благодаря за съвета, но веднъж вече ме уволниха.
— И сега той ти плаща много повече — напомни Гаспод. — Забавно, а? — Почеса се зад ухото. — Кажи му, че според договора можеш да искаш почивен ден.
— Няма никакъв договор. Ти най-добре знаеш това. Работя, вземам си парите. Просто и ясно.
— Ъхъ — съгласи се Гаспод. — Устна уговорка, а? Просто и ясно. Много ги обичам.
В края на нощта тролът Детритус се криеше неловко в сенките край задния вход на „Синият варовик“. Необичайни страсти го тресяха целия ден. Щом затвореше очи, виждаше фигура като малко хълмче.
Нямаше как да не си признае.
Детритус се влюби.
Вярно, години наред му плащаха да пребие някого в Анкх-Морпорк. Грубиянски живот без приятели. И самотен. Бе се примирил, че ще си остане стар ерген, а Света гора ненадейно му поднесе шанс, за който не бе и мечтал.
Родителите му го възпитаваха строго, още помнеше наставленията на баща си, които слушаше като дете. Ако видиш момиче, което ти харесва, не се нахвърляш веднага. Има и по-прилични начини.
Затова Детритус бе отишъл на брега да потърси камък. Не какъв да е. Огледа навсякъде и намери голям камък, огладен от морето, с жилки от розов и бял кварц. Момичетата харесват такива неща.
И сега чакаше притеснен да й свърши смяната.
Напъваше се да измисли какво ще й каже. Никой никога не му обясняваше какво да говори. Не беше схватлив трол като Скалата или Мори, те лесно се оправяха с думите. Общо взето, досега не бе имал нужда от богат речник. Унило ровеше пясъка с крак. Нима можеше да му провърви с толкова нахакана дама?
Отекнаха тежки стъпки и вратата се отвори. Обектът на желанието му излезе в нощта и вдиша дълбоко. Това подейства на Детритус, както човек би се почувствал от бучка лед, плъзнала по гърба му.
Уплашено се вторачи в камъка. Пред размерите на Руби изобщо не изглеждаше голям. Дано беше по-важно какво ще стори с него.
Е, не биваше да протака повече. Всички разправяха, че първият път не се забравя…
Замахна и я цапардоса точно между очите.
И тогава всичко се обърка.
Традицията повеляваше момичето, щом успее отново да си събере мислите в главата, да прецени дали камъкът задоволява изискванията и незабавно да стане отстъпчива към всякакви предложения на мъжкия трол. Например вечеря с човешко на свещи… макар че — естествено! — такива щуротии вече не се правеха, особено ако има опасност да те хванат.
Не биваше тя да примижи зловещо и да му зашлеви такава плесница, че очните му ябълки да издрънчат.
— Ама че тъп трол! — разкрещя се Руби, а Детритус се въртеше зашеметен в кръг. — Туй пък що го направи, а? Да не съм ти някаква дивачка, дето ей сега се е смъкнала от планината? Що не го вършиш, както подобава?
— Но, но… — ломотеше Детритус, ужасен от нейната ярост. — Не можех да питам татко ти дали е редно да те прасна, щото не знам де живее…
Руби се изпъчи надменно.
— Тия старовремски нрави са простотии от миналото. Туй не е модерно. Хич не ми пука за трол, дето не е в крак с времето. Камък по чутурата може и да е много сантиментален обичай — продължи тя, но увереността се изцеди от гласа й, щом се препъна в края на изречението, — ама… най-добрият приятел на момичето са диамантите.
Тя се подвоуми. В ушите дори на една напредничава тролка това не прозвуча уместно.
Детритус се озадачи.
— Ъ? Искаш да си избия зъбите от устата ли?
— Добре, де, без диаманти — веднага отстъпи Руби. — Ама вече си има по-хубави съвременни обичаи. Трябва да ухажваш момичето. Трябва да… да…
Не беше сигурна дали знае какво да каже. Но бе пристигнала в Света гора преди цели седмици, а тук всичко се променяше. Руби откри женското съзаклятие, обхванало всички раси, за което доскоро и не подозираше. Учеше се бързо. Приказваше си на воля с момичетата от човешката раса. И от джуджешката. Съкрушена научи, че дори джуджетата умеят да ухажват по-добре.17 А пък хората измисляха смайващи неща…
Но една тролка можеше да очаква само кратък удар по главата, после до края на живота си трябваше да бъде послушна и да готви каквото мъжкарят домъкне в пещерата.
Тя се закани, че ще има големи промени. При следващото й гостуване у дома планинските тролове щяха да преживеят най-голямото сътресение след последния сблъсък на континенти. А дотогава смяташе да уреди собствения си живот.
17
Всички джуджета носят бради и много слоеве дрехи. Ухажването при тях се състои предимно в предпазливо и заобиколно установяване от какъв пол е другият участник.