Подвижни образи
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Подвижни образи». Краткое содержание книги:
Но каква е мрачната тайна на хълма Света гора?
Когато смразяващо чуждите клишета на илюзорния свят проникват на Диска, първите местни филмови звезди трябва да открият отговора…
ВЪЛНУВАЙТЕ СЕ заедно с Виктор Тугелбенд („Не може да пее. Не може да танцува. Горе-долу знае как се държи меч.“) и Тида Уидъл („Идвам от градче, за което сигурно не си и чувал…“), които се борят със силите на злото и на филмовата реклама…
ПИЩЕТЕ, когато Гаспод, Кучето — чудо, почти успява да спаси света…
ЯЖТЕ ПУКАНКИ, докато присъствате на заснемането на „Издухани“, най-чудатия филм за гражданската война, създаван някога… Страстна сага на фона на един обезумял свят! Тя ще ви смае! С хиляда слона! („А защо не се отбиете след това в «Къщата на ребърцата» на Харга, за да опитате най-доброто от международната кухня? Само на две минути от тази книга…“)
— Както кажете, господин Диблър — смънка нещастникът.
— Действай. — Гърлото се взря във Виктор. — Защо не си се преоблякъл досега?
Виктор побърза да се шмугне в палатката. Нисичка възрастна дама11 с телосложението на изправен хляб му помогна да навлече костюма, наглед съшит нескопосано от пребоядисани в черно чаршафи. Е, като се знаеха наличните удобства в Света гора, може и просто да бяха взети от нечии легла. Накрая тя му връчи меч с извито острие.
— Защо е крив? — учуди се Виктор.
— Такъв си е, миличък — промълви тя неуверено.
— Нали мечовете уж са прави? — усъмни се той.
Чуваше се как навън Диблър пита незнайно кого защо всички са толкова тъпи.
— Може отначало да са прави и да се изкривяват от употреба — предложи догадка старата дама и го потупа по ръката. — Така е с много неща на този свят. — Усмихна му се лъчезарно и добави: — Ако си готов, ще отида оттатък да нагледам момичето, да не би да я зяпат някакви джуджета.
Тя излезе патраво и след малко в съседната палатка издрънча метал, а Джинджър се оплака неясно.
Виктор опита няколко движения с меча.
Гаспод го наблюдаваше лукаво.
— Ти какъв ще играеш?
— Изглежда ще съм главатар на банда разбойници от пустинята. Романтичен и дързък… Ей, Гаспод, а ти защо каза, че нещото е докопало Диблър?
Кучето изчовърка със зъби бълха от лапата си.
— Вгледай се в очите му — отвърна след малко. — По-зле са и от твоите.
— Ха, какво им има на моите?
Тролът Детритус надникна в палатката.
— Гусин Диблър рече, че те иска вънка, ама тутакси.
— Очите ми… — упорстваше Виктор. — Какво щеше да казваш за очите ми?
— Бау.
— Гусин Диблър рече… — повтори Детритус.
— Ей сега, де! Идвам!
Виктор излезе от палатката си в мига, когато и Джинджър се показа от своята. Той стисна клепачи и забърбори:
— Ох, наистина съжалявам… Ей сега ще се прибера и ще почакам да се облечеш…
— Аз съм си облечена.
— Гусин Диблър рече… — затътна тролът зад тях.
— Хайде! — задърпа го за ръката момичето. — Не бива всички да чакат нас.
— Но твоите… твоите… — Виктор сведе поглед, обаче стана още по-зле. — Брей, пъп в диаманта… — оплете му се езикът.
— Ще свикна някак — подсмихна се Джинджър и размърда рамене, като напразно се опитваше да си нагласи костюма. — Пречат ми тези две купички за крем. Чак сега мога да съчувствам искрено на момичетата в харемите.
— И нямаш нищо против хората да те виждат в този вид? — изуми се Виктор.
— А защо да съм против? Това са подвижни образи, не истинският живот. Бездруго свят ще ти се завие, ако научиш какво са принудени да вършат някои момичета за доста по-малко от десет долара на ден.
— Девет — напомни Гаспод, който припкаше по петите на Виктор.
— Добре, хора, заемете си местата — развика се Диблър в мегафона. — Синовете на пустинята ей там, моля. Робините… но къде са робините? Аха. Майсторите на ръчките?…
— За пръв път виждам толкова хора да работят по един филм — прошепна Джинджър. — Не може да струва по-малко от сто долара!
Виктор огледа Синовете на пустинята. Стори му се, че Диблър се е отбил в закусвалнята на Боргъл и е наел двайсетимата, които са седели най-близо до вратата, колкото и да са неподходящи, а после им е нахлузил пустинни одежди, както си ги е представял. Сред Синовете на пустинята имаше тролове (Скалата го позна и му махна с ръка), джуджета, а в края на колоната — малък, космат и яростно чешещ се Син на пустинята с покривало за главата, което се диплеше около лапите му.
— … сграбчваш я, нейната красота те запленява и я мяташ върху своя лък — нахлу гласът на Диблър в съзнанието му.
Виктор трескаво повтори мислено едва чутите указания.
— Върху какво?…
— Това е предната част на седлото, бе! — изсъска му Джинджър.
— А-а…
— После препускате в нощта, а всички Синове на пустинята те следват и пеят въодушевяващите си пустинни песни…
— Никой няма да ги чуе — услужливо напомни Сол. — Но ако си отварят и затварят устите, ще се създаде… знаете, впечатление.
— Сега не е нощ — възрази момичето. — Слънцето свети, та се къса.
Диблър се опули и размърда устни, после кресна:
— Сол!
— Чичо — припряно подхвана племенникът, — не можем да снимаме нощем. Духчетата няма да виждат. Нищо не пречи да сложим табела „Вече е нощ“ в началото на сцената и…
— Магията на подвижните образи не е такава! — развика му се Гърлото. — Това си е мърльовщина!
— Извинете — вметна Виктор. — Какъв е проблемът, щом духчетата могат да нарисуват нощно небе със звезди?
11
Госпожа Мариета Космипилитска, доскорошна шивачка в Анкх-Морпорк. И нейните сънища я доведоха в Света гора, където откри, че сръчността й с иглата се цени високо. Вместо да кърпи чорапи, тя започна да плете фалшиви ризници, а с шалварите за ханъмите в харема се справяше, без да й мигне окото.