Подвижни образи
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Подвижни образи». Краткое содержание книги:
Но каква е мрачната тайна на хълма Света гора?
Когато смразяващо чуждите клишета на илюзорния свят проникват на Диска, първите местни филмови звезди трябва да открият отговора…
ВЪЛНУВАЙТЕ СЕ заедно с Виктор Тугелбенд („Не може да пее. Не може да танцува. Горе-долу знае как се държи меч.“) и Тида Уидъл („Идвам от градче, за което сигурно не си и чувал…“), които се борят със силите на злото и на филмовата реклама…
ПИЩЕТЕ, когато Гаспод, Кучето — чудо, почти успява да спаси света…
ЯЖТЕ ПУКАНКИ, докато присъствате на заснемането на „Издухани“, най-чудатия филм за гражданската война, създаван някога… Страстна сага на фона на един обезумял свят! Тя ще ви смае! С хиляда слона! („А защо не се отбиете след това в «Къщата на ребърцата» на Харга, за да опитате най-доброто от международната кухня? Само на две минути от тази книга…“)
За малко всички се смълчаха. Диблър се вторачи в Техничаря.
— Могат ли?
— Не става — възрази майсторът на ръчката. — Адски трудно ги караме да нарисуват и това, което виждат, камо ли измишльотини.
Диблър си потърка носа.
— Може и да съм склонен за малък пазарлък…
Техничаря вдигна рамене.
— Не ме разбрахте, господин Диблър. За какво са им пари? Най-много да ги излапат. Започнем ли да ги караме да рисуват, каквото нямат пред очите си, ще загазим като…
— Защо да не е пълнолуние? — опита се да спаси положението Джинджър.
— Правилно мислиш — похвали я Диблър. — Ще има и надпис, че Виктор казва на Джинджър: „Колко ярка е луната, бвана.“
— Или нещо в този дух — дипломатично добави Сол.
Настъпи пладне. Хълмът Света гора лъщеше под слънцето като оплискана с шампанско тапа, която някой е огризал. Майсторите въртяха ръчките, статистите бодро нападаха и се връщаха, Диблър надаваше яростни вопли към всекиго. А историята на кинематографията отбеляза поредния забележителен момент, когато три джуджета, четирима мъже, двама тролове и едно куче яздеха една-единствена камила и й пищяха ужасено да спре.
Запознаха и Виктор с камилата. Животното затрепка с дългите си мигли насреща му, докато привидно дъвчеше сапун. Засега се бе отпуснала на колене и имаше вид на камила, която е прекарала твърде тягостно утро и затова няма да търпи глупости от никого. Вече бе улучила трима с ритниците си.
— Как се казва? — попита Виктор предпазливо.
— Ние й викаме Злонравен Кучи Син — обясни току-що назначеният вицепрезидент по камилите.
— Не ми звучи като име.
— Ама пасва чудесно на тая камила — възрази разпалено камиларят.
— Че да няма нещо лошо да си кучи син? — подхвърли някой зад гърба му. — И аз съм кучи син. За твое сведение и баща ми беше кучи син, мазно копеле такова, дето се шматкаш напред-назад по нощница.
Камиларят се ухили нервно на Виктор и погледна назад. Не видя никого. После се вторачи надолу.
— Бау — обади се Гаспод и размаха огризката от опашката си.
— Ти чу ли някого да говори преди малко? — плахо попита камиларят.
— Не. — Виктор се наведе към едното ухо на камилата и й зашепна, в случай че и тя беше от жертвите на Света гора: — Ей, аз съм свой човек, разбрахме ли се?
Злонравният Кучи Син само размаха ухо, дебело колкото килим.12
— Как да я яздя?
— Когато искаш да я подкараш, ругаеш и я удряш с пръчка, а щом поискаш да спреш, ругаеш и удряш още по-силно с пръчката.
— Ами ако поискам да завие?
— Е, това вече е в Наръчника за напреднали. Най-добре е да слезеш и да я принудиш да завие с дърпане на юздите.
— Нека сме готови! — изрева Гърлото в мегафона си. — Сега ти ще препуснеш към шатрата, ще скочиш от камилата, ще влезеш в схватка с евнусите — великани, ще нахлуеш в шатрата, ще измъкнеш момичето, ще се метнеш на камилата и ще препуснеш. Запомни ли? Ще се справиш ли?
— Какви евнуси — великани? — недоумяваше Виктор, а камилата под него се изправяше полека.
Единият евнух — великан стеснително вдигна ръка.
— Аз съм — Мори.
— О, здрасти, Мори.
— Здрасти, Вик.
— Аз пък съм Скалата — обади се вторият евнух — великан.
— Здрасти, Скала.
— Здрасти, Вик.
— Моля всички да се настроят сериозно — скастри ги Диблър. — Сега ще… Какво има, Скала?
— Просто се питах, господин Диблър… А как да се мотивирам, за да изиграя сцената?
— Да се мотивираш ли?
— Ами да. Трябва да има нещо — настоя Скалата.
— Може ли да бъде „Уволнявам те на минутата, ако оплескаш ролята“?
Скалата се ухили.
— Както кажете, господин Диблър.
— Добре — въздъхна Гърлото. — Готови… Въртете!
Злонравният Кучи Син се завъртя тромаво, краката му се сгънаха в чудати камилски ъгли, накрая се понесе в сложен тръс.
Ръчката се завъртя…
Въздухът заискри.
И Виктор се събуди. Беше като бавно изплуване от розов облак или от великолепен сън, който въпреки всичките ти усилия се изцежда от паметта с нахлуването на дневната светлина и оставя след себе си само ужасна празнота от загубата. По инстинкт знаеш, че каквото и да преживееш до края на деня, не може да се сравни с този сън.
Той примига. Образите избледняваха. Усети смъдене в мускулите си и разбра, че току-що ги е пресилил.
— К’во ста’а? — успя да изломоти, после погледна надолу. — Охо…
Съвсем оскъдно покрит с плат женски задник се мъдреше върху камилския врат и значително подобряваше гледката.
— Защо — с леден тон попита Джинджър — съм просната върху камила?
— Де да знам! Не е ли по твое желание?
12
Камилите са твърде умни, за да си признават колко са умни.