Вещици в чужбина
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещици в чужбина». Краткое содержание книги:
В края на краищата нима е трудно да направиш така, че слугинчето да не се омъжи за принца? Но на вещиците Баба Вихронрав, Леля Ог и Маграт Чеснова, отправили се към далечния град Генуа, не им е чак толкова леко. На своя страна имат само вуду-магията на госпожа Гогол, едноок котарак и второкачествена вълшебна пръчица, която не прави нищо друго освен тикви. А срещу тях е злокобната мощ на Кръстницата, която е направила на Съдбата съблазнително предложение. Срещу тях е и неумолимата сила на Приказката. Слугинчето трябва да се омъжи за принца. Иначе какъв смисъл има във всичко? Не можеш да се пребориш с Щастливия край.
Поне досега беше така…
Леля Ог хвърли поглед към Баба.
— Видях те да говориш със старшия дървар. За какво си приказвахте?
— За стърготини — отвърна Баба.
— О, нима?
— Един от дърварите ми каза — намеси се Маграт, — че в гората са се случвали и други странни неща. Животни се държали като хора. Имало едно семейство мечки, живеещи недалеч оттук…
— Няма нищо необичайно в съжителството на група мечки — прекъсна я Леля. — Те са много общителни животни.
— … в колиба?
— Това е необичайно.
— Точно това имам предвид — натърти Маграт.
— Човек определено би се почувствал малко неловко да отиде и да им поиска назаем чаша захар. Сигурно съседите им са мърморили.
— Да — съгласи се Маграт. — И те казали „квик“.
— Защо им е да казват „квик“?
— Защото не са могли да кажат нищо друго. Те били прасета.
— Имахме едни такива съседи, като живеехме в… — започна Леля.
— Говоря за прасета. Сещаш се. Четири крака. Подвита опашчица. Какво е свинското преди да стане свинско? Прасета.
— Не виждам защо някой ще пусне в къщата си прасета — вметна Баба.
— Той каза, че никой не ги е пуснал. Прасетата си построили своя собствена. Били три на брой. Малки прасенца.
— Какво се е случило с тях? — попита Леля.
— Изял ги вълкът. Очевидно те били единствените животни, достатъчно тъпи, че да го допуснат толкова близо. Нищо не останало от тях. Само голямото им вдъхновение.
— Срамота.
— Все пак дърварят каза, че не правели много свестни къщи.
— Има си хас. С техните копита и прочее — рече Леля.
— Той каза, че таванът тече ужасно точно над леглото му.
Известно време вещиците повървяха смълчани.
— Спомням си, веднъж чух — почна Леля, периодично поглеждайки към Баба Вихронрав — за някаква древна чародейка, която живеела на остров и превръщала корабокрушенците в прасета.
— Това е ужасно деяние — автоматично каза Маграт.
— Предполагам, че всичко зависи от това какъв си всъщност, отвътре — рече Леля. — Имам предвид, гледай го Грибо. — Котаракът, увит около раменете й като миризлива кожа, измърка. — Той на практика си е човек.
— Наистина дрънкаш много глупости, Гита — не издържа Баба Вихронрав.
— Щото някои хора не ми казват какво всъщност става — намусено отвърна Леля Ог.
— Казах ти, не съм сигурна — тросна се Баба.
— Ти погледна в съзнанието на онзи вълк.
— Да, така е.
— Е, тогава…
Баба въздъхна.
— Някой е бил тук преди нас, просто е минавал. Някой, който е наясно със силата на историите и ги използва. А те един вид са се… запазили. Случва се, когато ги подхранват…
— За какво му е на някого да прави това? — попита Леля.
— За да трупа опит — отвърна Баба.
— Да трупа опит? За какво? — удиви се Маграт.
— Очаквам скоро да разберем — лаконично произнесе Баба.
— Длъжна си да ми кажеш какво мислиш — заяви Маграт. — Тука официално само аз съм фея-кръстница, нали така? Нещата трябва да ми се докладват. Трябва да ми казвате всичко.
Леля Ог изтръпна. Като глава на фамилията Ог тя бе до болка запозната с този вид емоционални изблици. Такова изказване в подобен момент можеше да се сравни с откъртването на буца сняг от върха на високо дърво по време на годишното планинско снеготопене. Това безобидно събитие несъмнено щеше да завърши с поглъщането на дузина селища. Цели клонове от семейство Ог бяха престанали да си говорят с други клонове от семейство Ог само заради едно „Много благодаря“, изречено с неподходящата интонация в неподходящия момент. А сега беше далеч по-зле.
— Така, така — каза бързо тя, — защо да не…
— Не съм длъжна да обяснявам нищо — изрече Баба Вихронрав.
— Но нали сме ужким три вещици — настоя Маграт, а после добави: — Ако изобщо сме вещици.
— Какво искаш да кажеш с това, моля? — попита Баба.
„Моля?“ — повтори наум Леля. Тя беше завършила изречението си с „моля?“. Това е като да хвърлиш ръкавица в лицето на някого. Няма път назад, когато човек завърши думите си с „моля?“. Въпреки това тя опита:
— Какво ще кажете за една приятна…
Маграт се впусна с отчаяната смелост на удавник, глътнал спасителната си сламка:
— Ами на мен ми се струва…
— Да? — каза Баба.
— Струва ми се — пробва отново Маграт, — че единствената магия, която правим, е… ами всичко е главознание. Не каквото другите биха нарекли магия. Всичко опира само до втренчени погледи и заблуда на хората. Възползване от тяхната наивност. Не очаквах това, когато аз реших да ставам вещица.
— А кой казва — бавно процеди Баба, — че си станала вещица?