Вещици в чужбина

Баба хвана брадвата с една ръка и я разлюля непохватно. Докато дърварят отскочи назад, острието профуча покрай лицето му и се заби на около сантиметър в близкото дърво.

— Съжалявам — затюхка се Баба Вихронрав. — Каква загубена старица съм! Никога не ме е бивало с техниката!

Той й се усмихна накриво и се опита да издърпа брадвата.

Коленете му се подкосиха, а лицето му пребледня.

Баба се наведе към ухото му:

— Можеше да се погрижиш за старата жена — тихо рече тя. — Можеше да поприказваш с вълка. Но не го направи, нали така?

Той се опита да проговори, но изглежда устата му не искаше да се отвори.

— Виждам, че много съжаляваш — добави Баба. — Виждам, че осъзнаваш грешките си. Сигурна съм, че едвам се сдържаш да станеш и да поправиш колибата й, и да приведеш в ред градината, и да се погрижиш всеки ден да има прясно мляко и достатъчно дърва, нали така? Всъщност не бих се учудила, ако се окажеш толкова щедър, че й построиш нова колиба, с нормален кладенец и прочее. Някъде близо до селото, за да не й се налага да живее сама, нали така? Знаеш ли, понякога мога да виждам в бъдещето и просто знам, че точно това ще се случи, нали така?

От лицето му се стичаше пот. Дробовете му изглежда също престанаха да функционират.

— И знам, че ще си спазиш думата, и съм толкова трогната от това, че ще се погрижа да си голям късметлия — все така гальовно и монотонно редеше Баба. — Знам, че сеченето на дърва може да бъде опасна работа. Може да пострадат хора. Може върху тях случайно да паднат дървета или секирата внезапно да се отплесне и да сцепи нечия глава.

Дърварят потръпна, а Баба не спираше:

— И така, това, което ще направя, е малка магия, за да съм сигурна, че нищо от това няма да те сполети. Понеже съм толкова благодарна. Заради помощта ти към старата дама. Нали така? Просто кимни.

Той успя съвсем малко да помръдне главата си. Баба Вихронрав се усмихна.

— Ето! — изправи се тя и перна едно полепнало по дрехата й листо. — Виждаш ли колко хубав може да е животът, ако всички си помагаме?

Вещиците си тръгнаха около пладне. Дотогава бабиният двор се претъпка с хора, а въздухът — с шум от триони и чукове. Новина като Баба Вихронрав се разпространява бързо. Трима от дърварите окопаваха зеленчуковите лехи, двама други се бореха със саждите в комина, а отделна четворка беше до средата на нов кладенец и напредваше със смайваща скорост.

Старата баба, която беше праволинеен човек и се отказваше от дадена идея само при насилствената й подмяна с друга, привършваше паничките за мляко.

Насред повсеместната суетня вещиците се измъкнаха.

— Ето — изтъкна Маграт, докато слизаха по пътеката, — това е просто едно доказателство, че хората биха запретнали ръкави да помогнат, стига човек да им даде пример. Знаеш ли, не е нужно да им крещиш непрекъснато.