Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 45 46 47 48 49 50 51 52 53 ... 150
Перейти на страницу:

Ловците незабавно свърнаха от негостоприемните врати на Улфс Краг. Слизайки шумно и нагъсто по стръмната пътека, те ругаеха на воля Рейвънсууд за скъперничеството му и недостойното му поведение и без да се стесняват от изразите си, проклинаха замъка и всичките му обитатели.

Бъкло, надарен от природата с качества, които при други обстоятелства биха могли да го направят достоен и разумен човек, поради занемареното си възпитание се отличаваше с крайно слаба воля и такова непостоянство на съжденията, че винаги бе готов да сподели мненията и чувствата на случайните си другари. Сравни похвалите, изречени наскоро преди това по повод на неговата ловкост, с хулите, изсипали се по адрес на Рейвънсууд, припомни си скучните, мъчителни дни, които прекара в замъка, и като ги съпостави с присъщия за него весел живот, се отнесе с крайно възмущение в мислите си към доскорошния си приятел; тъй като отказът да му отворят вратите беше за него най-голямата обида, той реши веднага да прекрати всякакви отношения с Рейвънсууд.

Пристигнал в хана на Улфс Хоуп, Бъкло неочаквано откри там свой познат, който тъкмо слизаше от коня си. Това бе не някой друг, а самият достопочтен капитан Крейгънгелт, който на часа доближи Бъкло и явно съвсем забравил колко хладно се бяха разделили, му подаде най-приятелски ръка. Бъкло никога не можеше да устои на приятелското ръкостискане и тъй като Крейгънгелт бе удостоен да се здрависа, той, старият хитрец, веднага се досети, че може да разчита на предишните другарски отношения с Бъкло.

— Радвам се да те видя в добро здраве, Бъкло! — възкликна той. — Честните хора все още съумяват да живеят в този ужасен свят.

По онова време якобитите наричаха по неизвестни причини честни хора само своите привърженици.

— Е, струва ми се, че и за някои други хорица все още има място под небето — отговори Бъкло. — Иначе как да си обясня твоето присъствие тук, капитане?

— Кой? Аз ли? Та аз съм волен като вятъра, който в деня на свети Мартин не плаща нито рента, нито данъци59. Всичко беше обяснено и уредено. Онези стари тъпаци от Единбург не посмяха да ме задържат и седмица. Ха-ха! Те са предани на една известна личност повече, отколкото очакваш, и могат да ти направят услуга, когато най-малко се надяваш.

— Тъй, тъй — отвърна Бъкло; той отлично знаеше колко струва Крейгънгелт и изпитваше към него най-дълбоко презрение. — Нека минем този път без хвалби. Кажи ми честно: наистина ли си на свобода и в безопасност?

— На свобода и в безопасност като съдия виг в собствения си район и като презвитериански проповедник, когато се изправи на амвона. Чуй — пристигнах тук специално, за да ти съобщя важна новина: не е необходимо да се криеш повече.

— Значи мога да допусна, че пак се смяташ за мой приятел, Крейгънгелт, така ли?

— Приятел ли, Бъкло? Кълна се, че съм нещо повече — твой верен Ахат60, както обичат да се изразяват учените хора. От днес нататък ще сме неразделни. Да, като ръка и ръкавица, като дървото и кората му, твой — на живот и смърт!

— Сега ще проверим — каза Бъкло. — Не разбирам как го правиш, но винаги си пълен с пари. Дай ми назаем две жълтици: първата ми грижа е да наквася гърлата на тези юнаци, а после…

— Две? Поискай двайсет, стари ми приятелю! И още двайсет бих ти дал отгоре!

— Охо! Не се ли шегуваш? — възкликна на свой ред Бъкло в пълно недоумение; вродената съобразителност му подсказваше, че такава прекалена щедрост най-вероятно е породена от някакви особени намерения. — Ти, Крейгънгелт, или наистина си честен човек, което да си призная много не ми се вярва, или си по-хитър, отколкото съм предполагал, което откровено казано ми е не по-малко трудно да повярвам.

— L’un n’empeche pas l’autre61 — отговори Крейгънгелт, — впрочем сам съди: златото е истинско.

Капитанът напълни шепата на Бъкло с жълтици, които Бъкло, без да ги брои, напъха в джоба си, като подхвърли, че при създалите се обстоятелства той така или иначе ще трябва да постъпи в армията, а за хубави пари е готов да служи и на самия дявол. После се обърна към ловците:

— Яжте и пийте, приятели, аз плащам! — извика той.

— Да живее Бъкло! — отекна дружен хор.

— И да върви по дяволите този, който първо се наслаждава до насита на лова, а после отпраща нас ловците, без да намокрим засъхналите си като кожата на барабан гърла — добави един от егерите в заключение.

вернуться

59

На тази дата (11 ноември) по силата на две последователни решения на парламента — от 1690 и 1693 г. — се постановявало да се изплащат всички данъци и налози, а също и таксите за право на аренда. — Б.пр.

вернуться

60

Олицетворение на верен приятел и другар по името на героя Ахат от „Енеида“ на Вергилий. — Б.пр.

вернуться

61

Едното не пречи на другото (фр.). — Б.пр.

1 ... 45 46 47 48 49 50 51 52 53 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)