Ламермурската невеста [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
„Слава богу — рече си старият слуга, — вятърът вчера залости крилото на голямата порта, а с другото и сам ще се оправя някак.“
Освен това преди да предприеме мерки за защита на владенията си от външните врагове, които възвестяваха приближаването си с весели викове, Кейлъб в ролята си на грижлив стопанин реши да се избави от вътрешните врагове, за каквито смяташе всички, които обичат да ядат и пият. Затова изчака господарят му най-сетне да въведе възрастния господин и дъщеря му в кулата, а след това пристъпи към изпълнение на замисления план.
— Ловците носят тържествено главата на елена към замъка — обърна се той към свитата на непознатия — и ми се струва, че подобава да ги посрещнете пред входа.
Ала веднага щом слугите неблагоразумие послушаха коварния му съвет и излязоха навън, честният Кейлъб, възползувал се от това, че вятърът, както съобщихме вече, е залостил едната половина на портата, побърза да затвори и другата. Страшен тътен отекна из пелия замък — от сводовете на главната кула до зъбчатите стени.
Обезопасил по този начин входа към крепостта, старият слуга се долепи до малкото, издадено прозорче в кулата, от което някога бяха оглеждали всеки, който приближава замъка, и влезе в преговори с ловците, стълпили се до затворените порти. С кратка, но изразителна реч той им обясни, че вратите на замъка никога и под никакъв предлог няма да се отворят по време на обяда и че негова милост мастър Рейвънсууд заедно с гостите си, знатни особи като самия него, току-що са седнали на масата; после им предаде, че в село Улфс Хоуп ханджийката има чудесно бренди и дори им намекна, че господарят му ще плати угощението им; наистина последното твърдение бе направено с твърде уклончиви и двусмислени изрази, защото подобно на Луи XIV Кейлъб Болдърстън, плетейки своите интриги, избягваше да си служи с преки лъжи, стремеше се да мами, като запазва част от истината.
Думите на Кейлъб изумиха едни, у други предизвикаха смях, а прогонените от замъка слуги потънаха в дълбоко униние; те молеха да ги пусне обратно, като се позоваваха на неотменното си право да прислужват на господата по време на обяда им. Ала Кейлъб не искаше да направи за тях изключение. Той настояваше на своето с твърдо и доста удобно упорство, което не се поддава на никакви уговорки и не се влияе от никакви разумни доводи.
Тогава Бъкло излезе напред и гневно заповяда незабавно да го пуснат в замъка. Кейлъб и тук остана непреклонен.
— Ако ще и самият крал да дойде пред вратите — заяви той, — ръката ми не би се мръднала да му отвори против правилата и обичаите, установени в дома Рейвънсууд, и като старши на слугите аз никога не ще престъпя своя дълг.
Бъкло изпадна в дива ярост и обсипа Кейлъб с хули и проклятия, които не се наемаме да предадем. Той заяви, че с него се отнасят най-недопустимо, и поиска незабавно да говори със самия Рейвънсууд. Но Кейлъб остана глух за всичко.
— Тоя Бъкло е същинско буре с барут — мърмореше си той, — ама проклет да бъда, ако види господаря по-рано от утре сутрин. Пък дотогаз ще се по-укроти. Само един обесник като него може да домъкне тука тая пасмина жадни за пиянство ловджии, когато знае, че в дома ни няма пиене и за самия него.
С тези думи Кейлъб напусна прозорчето и се отдалечи, предоставил на неканените гости да постъпят както намерят за добре.
Цялата тази сцена се извърши пред очите на един мълчаливо наблюдаващ я свидетел, чието присъствие Кейлъб съвсем не подозираше. Това бе главният слуга на непознатия — човек, който се ползуваше в дома на господаря си с голямо доверие и уважение, същият, който по време на лова отстъпи коня си на Бъкло. В момента, когато Кейлъб изгонваше слугите от замъка, той се намираше в конюшнята и по този начин избягна участта на другите слуги, от която не би могло да го спаси дори заеманото от него по-високо положение.
Станал очевидец на хитрината на Кейлъб, той веднага се досети за истинската й причина и като знаеше намеренията на господаря си относно Рейвънсууд, без всякакво усилие съобрази какво да прави. Застана на мястото на Кейлъб до прозорчето, а това Кейлъб също пи най-малко не подозираше, и обяви на тълпата, събрала се пред вратите, че господарят му заповядва на слугите си, както и на слугите на лорд Битълбрейнс, да вървят в близката кръчма и да си поръчат там желаната храна и питие, а той ще се погрижи за уреждане на сметките.