Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 41 42 43 44 45 46 47 48 49 ... 150
Перейти на страницу:

Когато Рейвънсууд, поизостанал от приятеля си, видя, че еленът е повален, минутното увлечение от лова се смени в душата му с горчиво отчуждение, което той изпитваше не само при среща с хора от кръга си, но и с по-нискостоящите от него по произход и положение в живота. Изкачил се с коня си на малко възвишение, младият мъж наблюдаваше веселата суетня долу в равнината; до него достигаха радостните викове на егерите, примесени с лая на кучетата, с цвиленето и тропота на конете. Тези весели звуци изпълваха с тъга аристократа земевладелец, лишен от титла и състояние. Ловът и всички радости и вълнения, които той поражда, отколе са се смятали за изключително право на знатните и отдавна са били тяхно главно занимание в мирни дни. Съзнанието, че поради тегнещите над него обстоятелства е лишен от възможността да вземе участие в забавлението, представляващо особена привилегия на класата му, мисълта, че чужди хора свободно ловуват по изконните земи на прадедите му, отредени за собствените им развлечения, а той — техният наследник — е принуден да наблюдава всичко отдалеч, не можеше да не гнети Рейвънсууд, съзерцателен и меланхоличен по природа. Но от гордост той не допусна да се отдаде на такива настроения. При това скоро чувството му на потиснатост се смени с негодувание: Рейвънсууд видя, че лекомисленият му приятел Бъкло съвсем не смята да се раздели с отстъпения кон, и реши да не си тръгва, докато конят не бъде върнат на неговия притежател. Но точно в мига, когато Рейвънсууд се готвеше да се упъти към групата ловци, към него се приближи конник, също не взел участие в преследването на елена.

Непознатият изглеждаше човек на възраст. Носеше широко яркочервено наметало, закопчано до брадата, и ниско прихлупена шапка със спуснати наушници, навярно за да пази лицето му от вятъра. Конят му, як и кротък, много подхождаше на конника, дошъл по-скоро да се полюбува на лова, отколкото да вземе участие в него. Слугата му вървеше на известно разстояние от него и това, както и целият вид на възрастния господин подсказваше, че той е от висшето общество. Непознатият се обърна към Рейвънсууд много учтиво, но в гласа му се долавяше смущение.

— Вие, както виждам, сте смел младеж — започна той. — Но защо наблюдавате това благородно забавление с такова безразличие, сякаш носите на раменете си товара на моите години?

— Преди с жар се наслаждавах на радостите на лова — отвърна Рейвънсууд, — но сега някои неотдавнашни събития, с които съм принуден да се съобразявам, ме карат да постъпвам другояче; при това — добави той — в началото на лова конят, с който разполагах, не беше подходящ.

— Изглежда, че един от моите слуги се е досетил да предложи коня си на вашия приятел — каза непознатият.

— Много съм благодарен на него, както и на вас, сър, за тази любезност. Приятелят ми се нарича мистър Хейстън от Бъкло; вие, надявам се, ще го намерите в най-гъстата тълпа на тези запалени ловци. Той веднага ще върне коня на вашия слуга, ще се прехвърли на моя кон и — прибави Рейвънсууд, като опъна юздите на коня си — ще прибави и своята благодарност към моята.

С тези думи Рейвънсууд обърна коня и даде да се разбере, че разговорът е приключил, след което се отправи към дома си. Но да се отърве от непознатия, не беше така лесно. Защото непознатият също обърна коня си и тръгна редом с Рейвънсууд. Тъй като изхождаше от етикецията и още повече от уважение към преклонните години на този господин, при това оказал му съвсем наскоро услуга, младежът сметна за неприлично да се отдалечи от него и трябваше да продължи към замъка в компанията на неканения спътник.

Непознатият не мълча дълго.

— Това пред нас не е ли старинният замък Улфс Краг, за който така често се говори в шотландските летописи? — попита той и посочи старата кула, която мрачно се чернееше на фона на един буреносен облак.

Преследвайки елена, ловците бяха кръжили недалеч от замъка, затова двамата конници не изминаха дори миля и се озоваха на мястото, където Рейвънсууд и Бъкло се бяха присъединили към лова.

1 ... 41 42 43 44 45 46 47 48 49 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)