Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 48 49 50 51 52 53 54 55 56 ... 150
Перейти на страницу:

— Моля ви, не говорете за недостатъците на дома ви — побърза да го успокои лорд-пазителят в стремежа си по-скоро да избегне тази опасна тема. — Известно ни е, че се готвите да заминете за континента и естествено не сте в състояние сега да полагате необходимите грижи за дома си. Това е съвсем нормално. И ако продължите да ни говорите за неудобства, ще бъдем принудени да търсим подслон долу в селцето.

Рейвънсууд отвори уста да отговори нещо на лорд-пазителя, но в този миг вратата се разтвори и в залата нахълта Кейлъб Болдърстън.

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА

И месо дай им, жено, по половин кокошка. Разни стари боклуци — тях им също пробутай. Трябва само отгоре малко да ги миросаш и хубава глава лук — да прикрие вонята.
„Поклонничеството на любовта“62

Гръмотевицата, зашеметила всички, които се намираха в замъка, пробуди дръзкия и находчив гений на най-добрия майордом. Още не бяха стихнали последните тътени, в кулата още никой не знаеше с положителност дали тя ще устои, или ще се срути, а Кейлъб вече възклицаваше:

— Слава богу! Това е много подходящо, точно на място!

Тогава забеляза, че слугата на лорд-пазителя, дал някакви нареждания на тълпата, застанала пред входа, се упътва към замъка и веднага залости кухненската врата под носа му.

— Как е попаднал тука, дявол го взел! — замърмори Кейлъб ядосано. — Миси! — обърна се той към вярната си помощница. — Стига си треперила и правила метани пред печката. Ела тука… Или не, стой си там и викай колкото ти глас държи! И без това за нищо не те бива! Тебе думам, стара дяволице! Викай! По-силно, още по-силно! Викай така, че господата в залата да те чуят. Знам те как крещиш по всеки повод — чува се чак до Бас. Чакай! Ще строполим на пода всички тия джунджурии!

С тези думи Кейлъб замахна и събори на пода всички калаени и глинени съдове и заглушавайки звъна, грохота и трясъка, зави с такъв нечовешки глас, че Миси, без друго изплашена до смърт от бурята, се втренчи ужасена в него, решила, че се е побъркал.

— Какво му стана? — завика тя. — Събори всичко, което бе останало от свинското, разля и млякото! От какво сега да сваря супа! Господи помилуй, съвсем пощуря тоя старец от гръмотевицата!

— Дръж си езика, дърта кучко! — подвикна й Кейлъб, ликувайки заради успешния си план. — Сега всичко ще е наред!… И обядът, и вечерята… Всичко в миг се уреди благодарение на бурята.

— Бедният, съвсем е пощурял! — прошепна Миси и гледаше към Кейлъб със съжаление и страх. — Дай боже някога да си възвърне разума.

— Слушай, стара тъпачко — продължи Кейлъб грейнал от радост, задето бе успял да се измъкне от такова, както изглеждаше, безизходно положение, — внимавай да не се набута тука оня шмекер — слугата на гостенина, и викай с всичка сила, че гърмът е треснал в комина и съсипал най-прекрасния обяд — всичко е пропаднало: и говеждото, и крехкият бекон, и печеното от козлето, и чучулигите на шиш, и заекът, и пастетът от патица, и еленовото месо, и… какво още? Няма да е лошо да позасилиш нещичко! Аз отивам горе в залата. Разхвърляй всичко още повече. И гледай да не се намъкне тука оня шмекер.

Като се разпореди така, Кейлъб побърза да се качи горе, но преди да влезе в залата, се спря и надникна там през малката прозирка на вратата, отворила се с годините за удобство на много поколения слуги. Видял в какво състояние е мис Аштън, Кейлъб с присъщото си благоразумие реши да изчака малко, отчасти за да не създаде още по-голяма суматоха, отчасти за да осигури необходимото внимание към разказа си за ужасните последици от бурята.

Веднага щом Луси се опомни и разговорът взе насока към настаняването на гостите за нощуване в замъка, Кейлъб сметна, че моментът е напълно подходящ за появата му и нахълта в залата, както споменахме в предишната глава.

— О, горко ни! Горко пи! Каква беда с дома Рейвънсууд! Защо ми трябваше да доживея този ден.

— Какво се е случило, Кейлъб? — обезпокоен попита Рейвънсууд. — Да не се е срутила някоя от кулите на замъка?

— Кула ли? Не, слава богу! Но се събориха сажди, а гръмотевицата тресна точно в комина на кухнята. Всичко изпопада — едно насам, друго натам, досущ като в земите на леърд Добротица. И тъкмо сега ли трябваше да стане тая бъркотия, когато в замъка ни има високи гости, знатни и почтени люде — и той направи нисък поклон на лорд-пазителя и на дъщеря му. — Всичкото ядене е съсипано, няма какво да поднесем за обяд; пък и за вечеря май че нищо не остана.

вернуться

62

Пиеса от английските драматурзи Франсис Бомонт (1585—1616) и Джон Флечър (1579—1625). — Б.пр.

1 ... 48 49 50 51 52 53 54 55 56 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)