Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 47 48 49 50 51 52 53 54 55 ... 150
Перейти на страницу:

Макар враждата между родовете, разединяваща знатните фамилии във феодалното общество, да не се проявяваше вече в открито насилие по времето, което описваме тук, с годините тя не бе станала по-малко ожесточена. Затова нито нежното чувство към Луси, породило се в сърцето на Рейвънсууд, нито законите на гостоприемството биха могли изцяло да надмогнат — те само посмекчиха — онези страсти, които закипяха в гърдите на младия човек, когато той видя пред себе си най-злия враг на баща си под покрива на стария дом, за чието разорение сегашният му гост бе допринесъл много. Едгар стоеше обзет от нерешителност и погледът му се отмести от бащата на дъщерята, а сър Уилям не сметна за необходимо да изчака как ще завършат тези колебания. Освободил се от наметалото и шапката, той доближи дъщеря си и развърза лентите на маската й.

— Луси, обична моя! — започна той и като подаде ръка на дъщеря си, тръгна с нея към Рейвънсууд. — Свали маската от лицето си. Трябва да изкажем нашата признателност на мастър Рейвънсууд открито, без да скрием нищо.

— Ако той се съгласи да я приеме от нас — отвърна Луси и в тези оскъдни думи, изречени с нежния й глас, прозвуча лек упрек и прошка за хладния прием. Тези думи на чистото и очарователно създание поразиха Рейвънсууд до дъното на душата му и той изпита дълбок срам за грубостта си. Избъбри нещо за неочакваното им посещение, за своя смут и завърши с пламенно признание колко е щастлив, че може да предложи на тази млада дама своя покрив. После ниско се поклони и извърши цял церемониал приветствия, предписвани за такива случаи. По време на церемониала бузите на Луси и Едгар се докоснаха за миг. Рейвънсууд още държеше ръката на Луси, която тя му бе протегнала в знак на доброто й разположение, а лицето на момичето още руменееше от вълнението, което придаваше на сцената значение, несвойствено за строгия церемониал; внезапна мълния озари залата с ярка светлина и сякаш я изтръгна от мрака. За част от секундата всички предмети се откроиха ярко. Крехката, трепереща снага на Луси, стройната и представителна фигура на Рейвънсууд, мургавото му лице, пламенният и същевременно колеблив израз в очите му, старинното оръжие и гербовете, окачени по стените — всичко това, осветено от яркия, червеникав отблясък, разкри с пълна яснота пред погледа на лорд-пазителя цялата картина. Мълнията угасна и веднага отекна гръм: буреносният облак навярно бе надвиснал над самия замък. Трясъкът бе така ненадеен и толкова силен, че старата кула се разтърси до основи и всички, които се намираха в нея, решиха, че тя ще се срути. Сажди, от векове лежали недокоснати в широките комини, се посипаха в залата, облаци прах и мазилка полетяха от стените и дали поради това, че гръмотевицата наистина бе поразила кулата, или от силното сътресение ма въздуха няколко камъка се откъртиха от старите крепостни стени и рухнаха в ревящото море. Сякаш самият древен основател на замъка беше изпратил на земята тази страшна буря, осъждайки примирението на наследника на рода към най-злия му враг.

За миг всички се вцепениха от ужас и ако като се овладяха, лорд-пазителят и Рейвънсууд не се бяха спуснали към Луси, тя щеше да падне в несвяст. Така че на Едгар за втори път му се наложи да изпълнява деликатно и опасно задължение — да подкрепя очарователната и крехка девойка, чийто образ още след първата им среща властвуваше във въображението му наяве и насън. Ако духът на рода Рейвънсууд наистина е имал за задача да предпази потомъка си от съюз с прелестната гостенка, средството, до което той прибягна за тази цел, трябва да признаем, се оказа толкова несполучливо, сякаш го бе избрал някой най-обикновен смъртен. Суетейки се край Луси, за да я успокои и й помогне да преодолее уплахата си, Рейвънсууд бе принуден да общува с баща й и в тези общи грижи се стопи поне за момента вековната преграда, въздигната между тях от родовата им вражда. Би ли могъл Едгар да се отнесе сурово или дори студено с възрастния човек, чиято дъщеря (и то каква!) беше почти в несвяст от напълно основателната й уплаха при това в неговия дом! И когато Луси най-сетне се оправи и с благодарност подаде ръце на двамата, Рейвънсууд почувствува, че сърцето му вече не храни предишната омраза към лорд-пазителя.

Замъкът на лорд Битълбрейнс отстоеше на пет мили от Улфс Краг и не можеше да става и дума Луси Аштън в такова състояние, в такова лошо време, а и без никакви слуги да измине това голямо разстояние. Едгар нямаше друг избор освен от най-елементарна учтивост да предложи на девойката и на баща й да пренощуват в замъка му. Той добави, че неговият дом е твърде беден, за да посрещне гостите си както подобава, при което лицето му отново се намръщи и прие предишния си мрачен израз.

1 ... 47 48 49 50 51 52 53 54 55 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)