Ламермурската невеста [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
— Охотно ти вярвам, Кейлъб — сухо изрече Рейвънсууд.
Болдърстън се обърна към господаря си и го погледна с израз на молба и укор.
— То не беше кой знае какъв необикновен обяд — продължи слугата и боязливо поглеждаше изпод око към Рейвънсууд, — е, все пак прибавихме едно-друго към обичайното меню на ваша милост, малък куверт, както му казват в Лувър — три блюда и десерт.
— Остави досадните си измишльотини за себе си, стари глупако! — избухна Рейвънсууд. Натрапчивостта на Кейлъб го хвърли в отчаяние, но той не знаеше как да се противопостави на слугата си, за да не възникнат някои още по-нелепи сцени.
Кейлъб долови предимството си и реши да го използува. Но забелязал, че слугата на лорд-пазителя влиза в залата и тихо казва нещо на господаря си, той улучи момента също да пошепне някоя и друга дума на ухото на Рейвънсууд.
— Мълчете, за бога, мълчете, господарю! Щом аз съм се прежалил да погубя душата си, за да спася честта на рода Рейвънсууд, това вас не бива да ви тревожи. Ако не ми попречите, ще бъда умерен в описанията, но започнете ли да ми противоречите, такъв обяд ще ви забъркам, дето и херцог не го е кусвал!
Рейвънсууд сметна за най-тактично да даде на досадния си слуга пълна свобода на действие и Кейлъб, свивайки пръсти, започна да изброява:
— Блюдата не са чак толкоз много; само за четирима души: първо меню — петел с бял бульон, младо козле на скара, бекон. Второ меню — печено зайче, раци с масло, тестено руло с телешка плънка. Трето меню: черен глухар, още по-черен сега от саждите, с които е покрит; кекс със стафиди, плодова торта и други някои сладкиши, а после — захаросани плодове и… и, хм… туй е всичко — завърши той, уловил нетърпеливия поглед на господаря си, — всичко, като прибавим ябълките и крушите.
А през това време мис Аштън лека-полека се оправяше от уплахата си и следеше с интерес събитията в залата. Рейвънсууд, който едва сдържаше раздразнението си, и Кейлъб, който обявяваше с решителен вид едно след друго ястията на измислените от него менюта, й се сториха толкова смешни, че въпреки усилията си тя не можа да се сдържи и неудържимо се разсмя; бащата, разбира се, по-дискретно последва примера й, а накрая и самият Рейвънсууд се присъедини към двамата, макар да съзнаваше, че се надсмива над самия себе си. За пръв път от дълги години под древните сводове на залата отново зазвуча непринуден смях — защото сцената, която ни оставя хладнокръвни при четенето, често изглежда на самите очевидци много забавна. Нашите герои ту млъкваха, ту пак избухваха в смях и сетне млъкваха отново, подир което се разсмиваха за кой ли път. Само Кейлъб мълчеше мрачно, показвайки на всички с гневно-презрителния си вид, че няма намерение да отстъпва от думите си, и с това усилваше още повече всеобщото веселие. Накрая, когато Рейвънсууд и знатните му гости почти пресипнаха от смях и изнемощяха, той се обърна към тях без всякакви церемонии:
— Тези благородни господа не се боят от бога! Закусват като крале и то се знае, пропадането на най-хубавия от всички обеди, които някога са били приготвяни от готвачките, само ги разсмива като шегите на Джордж Бюканън. А ако стомасите на ваши милости бяха тъй празни като стомаха на Кейлъб Болдърстън, надали щяхте да се смеете по толкоз тъжен повод.
Реакцията на Кейлъб породи нов изблик на веселие и старият слуга сериозно се засегна не само заради оскърблението, нанесено на рода Рейвънсууд, но и за пренебрежението към красноречието, с което той представи размерите на мнимата загуба, причинена от бурята. „Такъв разкошен обяд им измислих — споделяше той по-късно с Миси, — че и най-ситият щеше да се съблазни и лиги да му потекат, а те, повярвай, само се кикотеха!“
— Но нима — каза мис Аштън, положила усилия лицето й да придобие сериозен израз, — нима всички тези вкусни ястия са похабени безвъзвратно и от тях не може да се спаси нито късче?
— Да се спаси ли, милейди? Какво може да се спаси от пепелта и саждите! Благоволете да слезете в кухнята и да надникнете — прислужницата е разтреперана от страх, всички продукти са на пода: и говеждото, и петлите, и белият бульон, и сладките, рулото, беконът и какво ли не още. Можете да го видите със собствените си очи, милейди; тоест — прибави той, като се досети, — бихте могли да го видите… Но сега готвачката вече е разтребила кухнята. Е, бульонът само не е забърсан още, ама аз го опитах и представете си, на вкус е досущ като прокиснало мляко. Трябва да се е пресякъл от гърма. Ей тоя господин — той, чини ми се, чу силния трясък от строполяването на съдовете в кухнята: всичките блюда, и среброто, и порцеланът, се разлетяха по пода.