Любовният сезон на търтеите
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовният сезон на търтеите». Краткое содержание книги:
Тъкмо тази смразяваща мисъл прекоси мозъка ми и нещо изведнъж се сблъска с крака ми, предизвиквайки преждевременен сняг по слепоочията и отлепяне на темето от корените. Първото впечатление, че съм нападнат от могъща вражеска групировка, продължи около две секунди, макар че ми се стори една година. След това калейдоскопът пред очите ми изчезна и аз намерих сили да възприема факта, че в живота ми се е втурнала средно голяма рижа котка. Задишах отново, наведох се и я погалих зад ухото в съответствие с политиката ми на поведение спрямо това съсловие. Продължавах да я галя, когато чух тъп удар, дрънчене и някой отвори прозорците на трапезарията.
Малко след това парадната врата на къщата също се отвори, на стълбите излезе прислужница и морно се зае да изтръсква някаква изтривалка.
Вече имах възможност да хвърля едно око в трапезарията и като забелязах, че масата е сложена за закуска, мислите ми потекоха в умерено оптимистично русло. Мадлин Басет, казах си аз, не е момиче, което ще се излежава, когато другите са станали. Ако цялата банда нагъва долу, тя ще се труди рамо до рамо с тях. Значи една от чиниите беше наречена на нейно име и скоро до нея щеше да бъде поставено съдбовното писмо. Бърз пробег, и щях да впия нокти в него, преди Мадлин да е слязла. Напрегнах мускули в изходно положение, когато от югозапад дочух подсвиркване, някой възкликна: „Охо!“ и видях, че пощаджията е пристигнал. Стоеше в основата на стълбите и оглеждаше прислужницата.
— Здрасти, хубавице! — рече.
Това не ми хареса. Сърцето ми застина. Сега, когато имах възможност да го разгледам, установих, че е як младеж с дълги крайници и напълно излишен за длъжността му сексапил. От онези пощаджии, които в извънработно време са душата на селските вечеринки, а в работно смятат деня за загубен, ако не го започнат с десетминутен флирт с най-близката прислужница. Предпочитах да е стар и много по-грозен. С такъв служител предаването на пощата щеше да отнеме ценно време. А с всяка изминала секунда вероятността Мадлин Басет и другите да се появят на сцената нарастваше.
Страховете ми се оказаха напълно основателни. Минутите летяха, а онзи стоеше като вкопан на мястото си и подхвърляше майтап подир майтап, сякаш беше богат безделник, случайно минаващ по време на ранната си утринна разходка. Струваше ми се чудовищно обществен служител, за чиято заплата допринасях и аз, безотговорно да пилее времето на правителството и бях на крачка от написването на силно формулирано писмо до вестник „Таймс“.
Най-сетне чувството му за дълг се пробуди, той подаде на събеседничката си купчина пликове и след последна духовитост продължи по пътя си, а онази се изгуби от полезрението ми, за да се материализира след секунда в трапезарията. Там тя скучаещо прочете няколко пощенски картички, но явно нищо в тях не грабна интереса й, защото най-сетне направи това, което трябваше да направи най-малко преди четвърт час — разпредели пощата до различните чинии.
Напрегнах се. Усетих, че нещата започват да се раздвижват. Реших, че сега ще отпраши да изпълнява служебните си задължения из къщата и ще опразни терена, та още веднъж напрегнах мускули. Без да обръщам внимание на котката, която се отъркваше в краката ми с дружелюбие, подсказващо, че определено ме е причислила към приятелите на зоологичните видове на Уимбълдън, аз се приготвих за скок.
И представете си разочарованието и душевната ми мъка, когато, вместо да изчезне през вратата, оная мързелана излезе през френския прозорец, извади цигара, облегна се на стената и блажено запафка, завеяно заблеяна в небето, сякаш си мислеше за пощаджии.
Не знам нищо по-гадно от непредвидена спънка в единайсетия час и няма да преувелича, като кажа, че се загърчих в безсилен гняв. По принцип отношенията ми с обслужващия персонал са сърдечни и дружески. При среща с прислужница неизменно й се хиля и казвам: „Добро утро.“ Тя също ми се ухилва и ми отвръща: „Добро утро“ и всичко е мирно и кротко. Но тази с удоволствие бих замерил с тухла.
Клечах в храсталака и ругаех. Тя подпираше стената и пушеше. Не мога да ви кажа колко време клечах и ругах и колко време тя стоя и пуши, но тъкмо започвах да се питам дали това доказателство за упадъка на нравите няма да продължи вечно, когато онази се сепна, погледна бързо през рамо и като захвърли цигарата, отпраши зад ъгъла на къщата като нимфа, изненадана по време на баня.