Отровителят от Птах
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровителят от Птах». Краткое содержание книги:
— Защо искате да го хванете? — попита Амеротке.
— По две причини — отговори Шурат. — Първо, господарю съдия, преди четири години, когато Рекхет демонстрираше своето могъщество из цяла Тива, ме загложди любопитство.
— Защо?
— Приятелю, това е Свърталището на мрака, в сърцето на Града на мъртвите. Отсреща, покрай реката, се простира източна Тива, където живеят богати и влиятелни хора, винаги искащи още и още. Понякога им е необходимо да премахнат някой съперник или досадна съпруга, затова идват при хора като мен, които те наричат разбойнически главатари. Сключват някакъв договор, наемат убиец, плащат за нож, примка, чаша с отрова. Могат да се инсценират и инциденти. Смъртта връхлита често, така че идването й не е изненада за никого — тук той се изсмя язвително, — освен за жертвата. Рекхет беше различен. Това беше човек, който, по неговите собствени признания, бе успял да разпространи смъртоносните си еликсири из цяла Тива, очевидно без да има нужда от нечия чужда помощ. Освен това трябва да е натрупал и значително състояние, макар да намериха само част от него — Шурат вдигна ръка, с насочен нагоре пръст. — Нито един аптекар, доктор или продавач на церове, никой не беше влизал във връзка с този Рекхет, поне според това, което аз знам. Предполагам, че ако бях търговец — той отпи от чашата си, — бих могъл да нарека това проблем на пласмента. Въпреки всичко, както вече казах, той съумяваше да разпространи отровите си из цяла източна Тива — без видима нужда от посредник или нещо подобно. Как ще отговорите на това, господарю съдия?
Амеротке поклати глава.
— Просто изумително — каза Шурат, — макар че, от друга страна, този човек бе заловен толкова лесно, че изглеждаше някак невероятно.
— Какво имате предвид? — язвително попита Надиф.
— Ами — каза Шурат, въртейки чашата в ръцете си като някой преподавател в Къщата на светлината, обсъждащ важен академичен проблем, — от време на време убийците биват залавяни, както и тези, които ги наемат, обикновено защото допускат грешка. Този човек никога не го направи, освен в един-единствен случай. Отрови трима свои приятели и когато вие, началнико Надиф, претърсихте стаята му, изведнъж, я гледай, намирате всички доказателства, които са ви необходими. Честно казано, не вярвам в това — той се протегна и докосна лекичко Надиф по гърдите. — Мисля, че в сърцето си и вие не го вярвате. Така че, господарю Амеротке, началнико Надиф — продължи той по-бързо, — у мен се породи голямо желание да се запозная с този човек. Искам да науча какво точно се е случило. И ако тези двамата вчера сутринта не бяха такива глупаци, сега той щеше да се намира под моята защита и под мой надзор.
— А втората причина? — попита Амеротке. — Казахте, че имате две причини.
— А, да — усмихна се Шурат. — Без да е известно на Божествената, на Сененмут или на вас, господарю Амеротке, либийците искат Рекхет мъртъв. Те искат тази уста да замлъкне. — Той се засмя весело при изненадата, изписала се на лицето на Амеротке. — Либийците не са глупаци. Те знаят за Тива не по-малко от вас: при кого да отидат, какво да купят, кога, къде и как. Още преди отравянията на писарите в Храма на Птах те ми изпратиха послание в Свърталището на мрака: мога ли да заловя Рекхет? След като отравянията се случиха, станаха още по-настойчиви. Предлагаха злато и сребро не в кесии, а в торби.
— Приехте ли? — попита Амеротке.
— Разбира се!
— Тогава защо ни казвате всичко това!
— Мразя либийците — отвърна Шурат. — Взимам златния им прах, среброто им, скъпоценностите им, но дали бих им предал Рекхет жив? Е, това е друг въпрос.
— А защо според вас — намеси се Надиф — либийците искат да се докопат до Рекхет?
— Не знам — разсмя се отново Шурат, — но когато го хвана отново, със сигурност ще го попитам. Интересен въпрос! Защо би могъл либийският главнокомандващ да има някаква работа с избягал затворник?
— И защо казвате всичко това на нас! — попита Амеротке. — Какво искате в замяна?
— О, няколко неща, господарю съдия. Първо, аз съм много любопитен. Второ, както вече казах, мразя либийците. Трето, известна ми е репутацията ви на честен човек. Когато Рекхет бъде хванат в капана, преди да бъде изпратен на дръвника, бих искал да говоря с него.
Амеротке се намръщи, но кимна.