Отровителят от Птах

— Господине — кимна на Шурат и посочи към малките масички и подносите с храна, — благодарим ви за вашето гостоприемство — той хвърли бегъл поглед на Шуфой, който бе станал удивително и неестествено тих, зяпнал с бухаловите си очи господаря на престъпниците, който владееше и контролираше подземния свят на Тива.

— Вие искахте да ни видите, господине? — той реши, че уважителното поведение е най-правилният път, който може да избере.

— Да, така е — Шурат остави чашата си на масата. — Виждате ли, господарю съдия, ние с вас вървим по различни пътища. Всъщност нашият път е предначертан още отпреди да се родим и когато дойдем на този свят, общественото и семейното положение ни насочват по него. Вие следвате своя път, господарю съдия, аз следвам моя. Рекхет също последва своя път. Той е избягал от затвора и сега е в Тива, нали?

Амеротке кимна.

— И сега Божествената хвърля върху него вината за смъртните случаи в Храма на Птах?

Амеротке отново се съгласи.

— И вие го вярвате, господарю съдия?

— Не вярвам в нищо — отвърна бавно Амеротке, — докато нямам доказателства, господине.

Шурат се разсмя и се заклати напред-назад като дете, което е чуло някаква много смешна история. Той размаха пръст:

— Господарю Амеротке, слушал съм много за вас. Наричат ви Летящия ястреб, който винаги е готов да се спусне, но не върху някаква лъжлива примамка, а само върху истинска стръв, достойна за вашето внимание.

— Искали сте да ни видите — настоя Амеротке. — Защо?

— Защото — въздъхна Шурат, — аз самият реших да намеря този Рекхет — той хвърли лукав, многозначителен поглед към Надиф. — Имам приятели в полицията и разполагам с неговото описание. Набавих си още информация, която използвах. Знаете ли, че го заловихме?

— Какво сте направили? — възкликна Амеротке.

— О, да, господарю съдия, аз знам какво се случва в Тива и какво прави господарят Сененмут. Чухте ли последните новини?

Шурат, Поглъщача на мерзости, повдигна въпросително глава и отново напомни на Амеротке за някой жрец от храма.

— Какви новини? — рязко попита Надиф.

— Не сте чули? А, добре — Шурат облиза устни. — Имало огромен пожар в Храма на Птах миналата нощ. Библиотекарят е убит, част от Къщата на книгите е унищожена от пламъците. Скоро сами ще се убедите в това. Сигурен съм, че господарят Сененмут вече ви търси.

— И какво още? — попита Амеротке.

— Миналата нощ е имало покушение срещу живота на Божествената. Някой е отровил храната, оставена в коридора на царския дворец към храма; само благодарение на един гладен слуга е била предотвратена по-голяма трагедия.

— Казахте, че сте заловили Рекхет? — настоя Амеротке.

Новините на Шурат го бяха стреснали, но той не можеше да ги коментира. Не и сега.

— Да, така казах — съгласи се Шурат. — Заловихме го, но за нещастие той избяга. Изпратих двама души за него вчера сутринта. Те го хванаха на влизане през Лъвската порта, но глупаците допуснали грешка. Той им заявил, че е жаден. Отишли в една бирария. Той купил кана бира, тайничко сипал вътре някаква отрова и моите хора скоро се гърчели на пода. Умрели за секунди, а Рекхет избягал.