Зона 51: Носферату
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Носферату». Краткое содержание книги:
Атина, 354 г.пр.Хр.
Това бе най-лесното пътуване от всички скитания на Носферату. Финикийският кораб имаше долна палуба, на която можеше да спи необезпокояван през целия ден. Големите платна и умението на екипажа им осигуряваха бързина, на каквато въобще не се бе надявал. Плаваха дори нощем и след осем дни спряха на друг подобен пост като този, край който се бе появил Носферату. Тук попълниха запасите си от прясна вода и храна, отпочинаха един ден, след което продължиха. Разположението на тези постове на относително еднакви разстояния говореше за постоянно действащ морски търговски маршрут. Обикновено Носферату излизаше на лов малко преди да напуснат поста, взимаше поредната си жертва и после скриваше трупа така, че да не може да бъде намерен. Потегляха на път, преди някой от поста да забележи изчезването, макар на два пъти това да бе станало преди да вдигнат платна. Втория път Носферату почувства, че финикийският капитан подозира нещо, но още няколко жълтици потушиха съмненията му.
Въпреки това Носферату се стараеше да не спи дълбоко през деня от страх да не бъде нападнат от екипажа. Скоро се научи да пребивава в полусънно състояние, долавяйки приближаването на всеки, който преминаваше наблизо. След около месец напуснаха Атлантика и навлязоха в Средиземно море и моряците очевидно бяха облекчени, че са в свои води. Междувременно Носферату започна да разбира говора им и научи, че техните сънародници плават не само на юг, към Африка, но и покрай атлантическия бряг на Европа. Корабите им кръстосваха Средиземноморието от стотици години, финикийците имаха колонии както на северните брегове на Африка, така и по източното испанско крайбрежие — на противоположния край на родината им, Палестина. Най-интересната новина бе, че сега Египет е под владичеството на персийците и че последният фараон бил разгромен в едно сражение само преди няколко години. Носферату никога не бе чувал за персийците и накара капитана да му покаже на картата откъде са дошли.
Щом в Египет се разпореждаха чужденци, нямаше ли да е безопасно за него да се върне там? Дали би могъл да вземе Граала и да го отнесе на Некхбет? Къде бяха останалите четирима аирлианци?
Финикийците имаха свои богове, пред които се прекланяха и чиито имена бяха съвсем непознати за Носферату — изглежда нямаха нищо общо с боговете от Египет. Всяка сутрин екипажът коленичеше пред няколко малки идола, подредени на носа на кораба. Молеха се за благоприятно време и за попътен вятър, както и за спокойно море. Носферату не можеше да разбере защо трябва да се молят на някакви неодушевени предмети. Каква сила можеше да има парче дърво? Боговете, които управляваха Египет, поне бяха истински.
След няколко дни плаване без да видят бряг — още едно постижение от последното пробуждане на Носферату — стигнаха до един пристанищен град на име Селинус, на остров, който местните хора наричаха Сицилия. Едва тук, когато излезе същата вечер, за да се поразходи и да намери жертва, Носферату придоби представа за промените, които бяха настъпили. Имаше нови империи и богове, но от друга страна хората си бяха същите. Макар финикийците да разполагаха с далеч по-усъвършенствани кораби, в други отношения те изглеждаха доста по-изостанали от египтяните. Почти не познаваха човешката история. Обществената им памет се простираше едва няколко поколения назад. Нито веднъж не споменаха Атлантида или Гражданската война на боговете.
Останаха около седмица в Селинус. Носферату не чу нито дума за аирлианците, Онези, които чакат и Водачите. Дали светът не се бе освободил от тях? Носферату почувства, че в душата му се заражда надежда.
Отплаваха от Селинус и се отправиха към Атина — крайната цел на тяхното плаване и един от най-могъщите градове в средиземноморския район. Носферату бе поразпитал и вече знаеше, че няма да е трудно да намери друг кораб, който да го откара в Египет. Когато стигнаха Пирея, пристанищния град на Атина, той остана на долната палуба, изчаквайки падането на нощта. Когато най-сетне слезе на сушата, стоката от трюма бе разтоварена, а моряците се бяха пръснали из околните кръчми да празнуват завръщането си.
Атина бе съвсем различна от Селинус. Носферату тръгна по улиците, наслаждавайки се на изящните постройки и на навика на тукашните жители да водят живот на открито. Остана тук няколко седмици, през това време научи езика. Имаше нещо различно в тези хора, но в началото не можеше да го определи. Осъзна го едва след няколко вечери — за разлика от египтяните гърците живееха с очакване за бъдещето.
Животът в Египет беше цикличен. Представата за времето се изчерпваше с идеята за повторение на едни и същи или сходни събития, нямаше никакъв прогрес. Тук животът течеше напред. Обсъждаха се и се подлагаха на дискусии най-различни идеи. Хората често питаха „защо“, нещо, което бе нечувано в Египет. Носферату се чудеше дали тази свобода на мисълта не е предизвикана от отсъствието на жреците и техните богове. Гърците също си имаха богове, при това доста на брой, но те изглежда бяха по-скоро измислени, отколкото реални. Всъщност това също бе една от честите теми на тукашните спорове. В Египет цената на каквото и да било съмнение беше смърт.