Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
— Ясно. Значи ако мъжът е Джон Дейвис, той е от синовете, но ако има и друга фамилия, трябва да е някой от твоите съпрузи. Жената пък ще бъде Джени Дейвис и в двата случая, нали? Как да я различа? По възрастта? Не, това не помага. Обърках се! А си мислех, че клановите връзки са много сложни. Или полиандриите28… ама моята не беше. Поне съпрузите ми се наричат еднакво.
— Няма проблем. Ако чуеш жена към четирийсетте да се обръща към петнайсетгодишна с „мама Мила“, ще знаеш коя е съпругата и коя е дъщерята. Но не е толкова сложно, понеже вкъщи нямаме дъщери след възрастта за брак — избират ги. Ех, може и да има някоя на гости. Твоите съпрузи Нот ли се казваха?
— О, не, бяха Федосееви: Чой Лин и Чой Му. Върнах си рожденото име.
Проф излезе и се захили слабоумно (наглед беше още по-зле отпреди!), минахме през три различни изхода и се срещнахме в главния коридор. Уайо и аз не вървяхме заедно, защото можеха да ме следят. Обаче тя не познаваше Луна Сити — зайчарникът е толкоз заплетен, че и родените в него се губят. Тъй че аз поведох, а тя гледаше да не ме изтърве. Професорът крачеше най-отзад и внимаваше дамата да не се залута накъде.
Ако ме хванеха, Уайо щеше да намери обществен телефон, за да съобщи на Майк, после да се върне в хотела и да чака Проф. Но изобщо не се съмнявах, че всеки жълтодрешковец, доближил да ме арестува, ще усети ласката на ръка номер седем.
Не се наложи да изкукваме. Дръпнахме нагоре към пето равнище, по надлеза „Карвър“ през града, сетне надолу към трето равнище. Спрях на Западната станция да си прибера инструментите и ръцете, ала не и скафандъра — би се набило на очи, защото го съхранявах тук. На станцията мярнах жълта униформа, но онзи въобще не се интересуваше от мен. Хайде на юг по ярко осветените коридори, докато стигнахме изхода навън, за да минем през частен шлюз 13 по общия херметичен тунел, обслужващ тунелите „Дейвис“ и една дузина други форми. Предполагам, че Проф се отклони някъде там, обаче аз не поглеждах през рамо.
Изчаках Уайо да ме настигне, преди да драсна през нашия шлюз, и след малко вече произнасях:
— Мами, позволи ми да ти представя Уайма Бет Джонсън.
Мами я прегърна, целуна я по бузата и възкликна:
— Толкова се радвам, че ни посети, скъпа Уайма! Този дом е и твой!
Сега разбрахте ли защо тъй обичаме добрата мами? Със същите думи направо можеше да вледени Уайо, но казваше каквото мислеше и Уайо го усети.
Не предупредих госпожата за новия й псевдоним, защото ми хрумна по пътя. Някои от хлапетата ни бяха още малки и макар че с майчиното си мляко закусваха презрението към Надзирателя, нямаше смисъл да рискувам с приказки за „Нашата гостенка Уайоминг Нот“ — това име се намираше в специалния файл „Зебра“.
Да, личеше си, че бях новак в конспирацията, но другарката веднага засече подмятането и не се изтърва.
Грег беше облякъл церемониалните дрехи, готов да тръгва след броени минути. Мами не бързаше, запозна Уайо със съпрузите по старшинство — Дядко, Грег, Ханс, после със съпругите отзад напред — Людмила, Леноре, Сидрис, Ана, и всичко туй с величествена любезност. Накрая се захванаха с дечурлигата.
Казах:
— Мами? Прощавай, искам да си сменя ръцете.
Веждите й се вдигнаха с милиметър, което означаваше „Ще поговорим, само че не пред децата“, затова добавих:
— Знам, че е късно. Грег все си гледа крадешком часовника. Уайма и аз идваме в църквата. Извинете ме, моля.
Тя се отпусна:
— Разбира се, мили.
Когато се обърна, видях, че прегръща Уайо през талията, и се успокоих.
Смених си ръцете — вместо номер седем сложих онази за пред хората. Ама си търсех повод да се плъзна при шкафчето с телефона и да набера MYCROFTXXX.
— Майк, ние сме вкъщи, но след малко отиваме в църква. Не ми се вярва и там да можеш да слушаш, затова ще ти се обадя по-късно. Чухте ли се с Проф?
— Още не, Ман. Коя е църквата? Може би имам някоя мрежа в тази посока.
— Молитвен дом за покаяние „Огнен стълб“.
— Нямам данни за него.
— Дружке, намали до моята скорост. Събираме се в общинската зала „Запад-три“. Това е на юг от Кръговата станция, до номер…
— Ясно. Вътре има микрофони, а в коридора отвън — телефон. Ще внимавам и на двата поста.
— Майк, не мисля, че ще възникват неприятности.
— Професорът ми каза да постъпя така. Точно сега се обажда. Искаш ли да говориш с него?
— Нямам време. Чао!
Това беше началото на едно от правилата — винаги поддържай връзка с Майк, съобщавай му къде си и къде възнамеряваш да ходиш. Ако разполагаше с някое нервно разклонение там, компютърът слушаше. Сутринта бях открил, че той умее да подслушва изключен телефон и се притеснявах: не вярвам в магии. Но като си помислих, сетих се, че телефонът може да бъде включен от централата и без човешка намеса, стига централата да има желание. А Майк имаше большое желание.
28
Бракове, при които жената има няколко съпрузи едновременно. — Б.ред.