Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))

Но къщи под наем, които да са ни по джоба, почти не се предлагаха — Брайни извади голям късмет, че въобще я намери. От известно време си мислех, че ще родя първото си бебе в пансион.

Брайни ме заведе да видя къщата, преди да сключи сделката — любезност, която оцених, тъй като по онова време съпругите не подписваха договори; не беше задължително той да се съветва с мене.

— Мислиш ли, че ще можеш да живееш тук?

Дали съм щяла да мога? Течаща вода, тоалетна с казанче, вана, газ, газени лампи, пещ…

— Брайни, прекрасна е! Но можем ли да си я позволим?

— Това е мой проблем, госпожо С., не твой. Наема ще го плащаме. Всъщност ти ще го плащаш като мой агент на първо число всеки месец. Нашият хазяин, господин на име Ебинизър Скрудж7…

— Ебинизър Скрудж? Не може да бъде!

— Мисля, че така се казваше. Но докато се уговаряхме, мина един трамвай, та може и да не съм чул както трябва. Господин Скрудж сам ще идва да взема наема на първо число всеки месец, освен ако не се пада неделя — в такъв случай ще идва да го вземе предната събота, а не следващия понеделник — за това той много настоя. Освен това го иска в брой, не в чекове. И за това много настоя. В брой, ама както си му е редът — в сребърни търкалета, а не в банкноти.

Въпреки многото недостатъци на къщата наемът беше висок. Когато Брайни ми го каза, направо зяпнах: дванайсет долара на месец.

— О, Брайни!

— Ей, луничавата, недей да настръхваш. Ще живеем в нея само една година. Ако смяташ, че ще можеш да изтраеш, няма да ти се налага да си имаш работа с милия господин Скрудж — той се казва О’Хенеси де, — тъй като мога да му предплатя за дванайсет месеца с намаление четири пункта… това говори ли ти нещо?

Замислих се.

— Сега ипотеката е шест процента… значи три пункта идват от средната цена за наемане на парите, тъй като плащаш предварително и парите не са тяхна собственост, докато не си ги спечелят месец след месец. Единият пункт сигурно е за това, че на господин О’Хенеси Скрудж няма да му се наложи да се разкарва дванайсет пъти дотук за наема. Значи стават сто трийсет и осем долара и двайсет и четири цента.

— Пламъче, ти все ще ме смаеш с нещо!

— Но всъщност трябва да ти дадат и още един пункт за административно облекчение.

— Как така?

— За счетоводството, което им спестяваш, защото плащаш всичко накуп. Това прави сто трийсет и шест долара и осемдесет цента. Предложи му сто трийсет и пет, Брайни. После се спазарете за сто трийсет и шест.

Съпругът ми ме погледна сащисан.

— Само като си помисля — ожених се за тебе, защото можеш да готвиш! Виж какво, хайде аз да си остана вкъщи да родя бебето — ти ходи да работиш вместо мене. Мо, откъде си го научила това?

— От гимназията в Тийбс. Е, да речем. Работих известно време по сметките на баща ми, после намерих вкъщи един учебник на брат ми Едуард — „Търговско смятане и въведение в счетоводството“. Ние си пазехме учебниците и си ги предавахме — в задния коридор имахме цели рафтове с учебници. Тъй че курса не съм го минала, но прочетох учебника. Само че е много глупаво, дето казваш, че бих могла да върша твоята работа — аз бъкел не разбирам от минно дело. Освен това хич не ми се пътува с трамвая на запад чак до гъза на географията.