Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
В лицето на неговия сътрапезник, принца на Бохемия, мистър Ролз с учудване позна джентълмена, който му бе препоръчал да изучи Габорио. Принц Флоризел, рядък посетител на клуба, на който, както повечето други, беше почетен член, навярно бе чакал Джон Вендилър, когато Саймън го заговори предишната вечер.
Останалите клиенти в столовата се бяха отдръпнали смирено в ъглите на помещението и оставили знатната двойка в усамотение, ала тъй като никакво чувство на страхопочитание не възпираше младия свещеник, той смело се приближи и зае място на съседната маса.
Всичко, което чу, беше наистина нещо ново за книжовника. Бившият диктатор на Парагвай разказа за много от необикновените си приключения в различни части на света, а принцът им направи коментар, който за човек на мисълта беше по-интересен дори от самите случки. Така двама различни хора разкриваха опита си пред младия свещеник и той не знаеше от кого да се възхищава повече — от дръзкия авантюрист или от опитния познавач на живота, от човека, който говореше самонадеяно за делата си и преживените опасности, или от човека, който като бог комай знаеше всичко и не бе страдал от нищо. Държането на всеки от двамата точно съответствуваше на ролята му в диалога. Диктаторът беше груб и в говора, и в движенията — ту разтваряше, ту свиваше ръка в пестник и я стоварваше тежко върху масата, а гласът му беше гръмовит и суров. Принцът, напротив, изглеждаше живо олицетворение на вежлива кротост и спокойствие; и най-малкото движение, и най-тънката модулация на гласа му имаха по-голяма тежест и значимост от всички крясъци и жестикулации на събеседника му, а ако описваше, както вероятно често му се случваше, някакво свое лично преживяване, така изкусно го вмъкваше между другото, че оставаше незабелязано.
Накрая разговорът се насочи към последните обири и Диаманта на раджата.
— Дано в морето да беше потънал този диамант — изказа се принц Флоризел.
— Ще извинява ваше височество — възрази диктаторът, — но като Вендилър не мога да се съглася с него.
— Аз изхождам от обществените интереси — продължи принцът. — Такива ценности трябва да се пазят в сбирката на монарх или в хазната на велика държава. Да минават от ръка на ръка между простолюдието значи да се изкушава Добродетелността и ако кашгарският раджа — доколкото разбирам, много просветен владетел — рече да си отмъщава на европейците, най-лесно би постигнал целта си, като ни прати тази ябълка на раздора. Ничия почтеност не би издържала на такова изпитание. Аз самият, човек с много задължения и привилегии — аз самият, мистър Вендилър, не бих могъл да пипам спокойно този обайващ кристал. Колкото до вас, по наклонности и призвание „ловец“ на диаманти, едва ли има в списъка на престъпленията такова, което не бихте извършили, едва ли съществува на тоя свят приятел, когото с охота не бихте предали; не зная имате ли семейство, но ако имате, уверявам ви — бихте пожертвували децата си-и всичко това за какво? Не за да се обогатите, не за да живеете по-охолно или да спечелите повече уважение, а просто за да можете една-две години до смъртта си да притежавате този диамант, от време на време да отваряте сейфа си и да го разглеждате, както се разглежда картина.
— Вярно — отговори Вендилър. — Много неща съм ловил — от мъже и жени до комари, гмуркал съм се за корал, преследвал съм и китове, и тигри, но най-желаният трофей е диамантът. Той е красив и скъпоценен, сам по себе си би бил достойна награда за трудностите на такъв лов. Точно в този момент, както може би се сеща ваше височество, съм тръгнал по следа. Аз имам тънък нюх и голям опит, познавам всеки скъпоценен камък от колекцията на моя брат, както овчарят познава овцете си, и да пукна, ако не ги намеря всички до един!
— Сър Томас Вендилър ще ви бъде много благодарен — рече принцът.
— Не съм толкова уверен в това — отвърна диктаторът, като се засмя. — Във всеки случай някой от Вендилъровци ще бъде благодарен. Томас или Джон, Питър или Пол — всички сме апостоли. (Английските имена Томас, Джон, Питър и Пол съответствуват на имената на апостолите Тома, Йоан, Петър и Павел. — Б. Пр.)