Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
После се заслуша напрегнато, мъчейки се да определи откъде идва музиката, и се запъти натам, твърдо решен да открие онзи, който пееше.
Неведнъж тази нощ Елбраян беше убеден, че е съвсем близо; неведнъж се хвърляше зад поредния завой на пътеката или изскачаше иззад прикритието на някое дърво, очаквайки да види погълнат от песента си елф, а веднъж дори забеляза треперливо пламъче да проблясва в далечината.
Музиката не отслабна нито за миг, подемана отново и отново от безброй нежни гласове, ала младежът така и не успя да зърне никого от певците, нито каквото и да било живо същество.
На сутринта, Джуравиел го откри свит на кълбо под един огромен дъб.
Време бе да започват.
Част втора
Възмъжаване
Често присядам на някой хълм и вдигам поглед към звездите, докато мислите ми се реят надалеч. За мен звездите са символ на всички въпроси, чиито отговори човечеството търси от първия си ден на този свят, символ на мястото ни в безкрайните небеса, символ на смисъла на нашето съществувание, символ на живота и смъртта. Те са искрици от неразгадаемата мистерия на битието, но и пътеводна светлина, надежда за нас, смъртните.
Нощното небе бе онова, което ме плени най-силно в първите ми години в Андур’Блау Иннинео. По здрач мъглата се отдръпваше от долината и забулваше света, хвърляше сивата си пелена на тайнство и загадъчност над величествените планини и звездите засилваха над мен, по-ярки и близки, отколкото където и да било на Корона. Тогава се възнасях към небето — духовно и дори физически, както ми се струваше издигнах се над света и тръгвах между звездите, къпех се в тяхната загадъчна светлина, а извечните загадки на вселената се разкриваха сякаш, само за мен.
Там в гората на елфите, под тяхното небе, аз бях истински свободен. Там за първи път разбрах какво е да се превърнеш само в мисъл, да потънеш в собственото си съзнание дотолкова, че да се откъснеш, от оковите на тялото си и да се слееш с безкрайната вселена.
Под онова небе, чиято необятност ме караше да занемявам и поставяше пред мен толкова много въпроси, аз преставах да бъда смъртен и се превръщах в частица от вечността. Временното ми съществувание вече нямаше значение, защото се пренасях от един непрестанно менящ се свят в друг, които просто беше и винаги щеше да бъде.
Един елф може да живее няколко века, един човек — няколко десетилетия, ала и за двете раси тока е само началото на едно безкрайно пътуване или може би продължение на едно пътуване, започнало много преди духът им да бъде облечен в тази смъртна обвивка.
Защото духът е вечен, също както и звездите.
Там под небето на елфите, аз прозях истината.
Там, под тока небе, за първи път познах Бог.