Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
Елбраян повдигна вежди и озадачено сви рамене.
— Именно! — сухо рече елфът и продължи напред.
Елбраян въздъхна и го последва.
Измина още половин час без да се случи нищо. Младежът вървеше след Джуравиел и се оглеждаше във всички посоки, а красотата на Андур’Блау Иннинес не преставаше да го изумява. Ала колкото и силно да го впечатляваше мястото, погледът му час по час се спираше върху странното създание пред него.
— Използваш ли ги? — Въпросът се изплъзна от устните му, преди да успее да го спре.
Джуравиел се обърна и го видя да стои на пътеката и да го сочи с крайно смутено изражение.
— Логичен въпрос — отвърна елфът с развеселена усмивка, която значително успокои притеснения младеж, после добави с доста попресилено облекчение: — Най-сетне.
Елбраян отново се смръщи.
— Защо обаче искаш да знаеш? — продължи Джуравиел, уклончив както винаги. — За да си спечелиш предимство в битка? Не че ти и аз някога ще се изправим един срещу друг! — думите му успокоиха настръхналия Елбраян и той побърза да добави: — Освен, разбира се, когато… — изречението увисна във въздуха, за пореден път оставяйки Елбраян в пълно неведение.
Объркан и недоумяващ, чувстващ се съвсем не на място — както физически, така и емоционално — младежът си пое дълбоко дъх и си наложи да се откъсне от тревогите и притеснението и да погледне на всичко отстрани. Някак си успя да остави страха и черните мисли зад себе си и да насочи цялото си внимание към настоящия миг. Може би обзелият го покой не бе нищо друго освен примирение, приемане на онова, което беше неизбежно, ала в очите на Джуравиел очевидната промяна в настроението на момчето говореше много добре за него. Умението да се дистанцира по този начин със сигурност щеше да му бъде от изключителна полза — не само заради сполетялата го съвсем наскоро трагедия, но и заради изпитанията, които тепърва му предстояха.
С широка усмивка елфът размаха крила, присви колене и подскочи във въздуха, на около половината разстояние до ниско надвесения клон на близкия клен.
— Да — рече той, — използваме ги — за неголеми подскоци и за да убием силата на някое непредвидено падане. Но да летим като птиците не можем — при тези думи краката му меко докоснаха земята, а на лицето му изведнъж се изписа сериозно изражение. — За съжаление.
Елбраян кимна, напълно съгласен с него. Колко прекрасно би било да може да полети! Така ясно си представяше вятъра, килима от зелени дървета, разстлал се под него…
— Времето, което ще прекараш тук, няма да бъде неприятно, освен ако сам не го направиш такова — резкият глас на Джуравиел сепна младежа и го накара да вдигне любопитен поглед. — Знай, че някои от моите събратя не вярват, че мястото ти е сред нас. Има такива, които не виждат в твое лице наследника на Мейдър.
— Не познавам никого с такова име — заяви Елбраян с целия кураж, който успя да събере.
Отново го обзе чувството, че наблюдава случващото се отстрани, някак дистанцирано и безстрастно, като човек, който няма какво да губи… като човек, който вече е изгубил всичко.
Джуравиел сви крехките си рамене.
— Много скоро ще научиш всичко за него — обеща той. — Чуй ме добре, млади момко. Не си наш пленник, ала не си и напълно свободен. Докато живееш в Андур’Блау Иннинес поведението ти ще бъде контролирано, също както и обучението ти ще бъде строго следено.
— Обучение? — въпросително повтори Елбраян, ала Джуравиел не му обърна внимание и продължи:
— Нарушиш ли някое правило, знай, че го правиш на своя отговорност и бъди готов да понесеш последствията. Предизвикаш ли суровата справедливост на Туел’алфарите, недей да чакаш втори шанс.
Предупреждението бе съвсем недвусмислено и Елбраян, с типична уиндонска гордост, изпъчи рамене и стисна устни — демонстрация, която Джуравиел с нищо не показа да е забелязал. Колкото и да бе раздразнен обаче, младежът не пропусна да отбележи, че името Туел’алфари със сигурност му беше познато — чувал го бе и преди и то несъмнено във връзка с елфите.
— Сега можеш да си отдъхнеш — рече Джуравиел. — А изгрее ли слънцето, ще ти обясня новите ти задължения. А те — добави той сериозно, — ще бъдат много и нелеки.
Елбраян искаше да каже нещо, да изкрещи, че ще прави каквото сам реши и когато реши. Той беше свободен човек и държеше да го заяви на всеослушание, ала едва бе успял да отвори уста, когато Джуравиел размаха крила и с един подскок се озова на най-близкия клон само за да изчезне сред дърветата миг по-късно, толкова бързо, че младежът тръсна глава и неволно разтърка очи.