20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
После каза високо:
— Е, добре, мили приятелю, днес ви нося именно тая титла, която толкова желаете.
Портос подскочи така, че цялата зала се разтресе; две-три бутилки изгубиха равновесие, изтърколиха се на земята и се счупиха. При тоя шум дотича Мускетон, а зад него, в далечината, се показа Планше с пълна уста и салфетка в ръка.
— Вика ли ме ваша светлост? — попита Мускетон. Портос му направи знак с ръка да прибере счупените бутилки.
— С удоволствие виждан — каза д’Артанян, — че тоя славен момък е още при вас.
— Той е мой управител — отговори Портос. И като повиши гласа си, прибави:
— Оплете си кошницата тоя хитрец, личи си! Но — продължи по-ниско — той е привързан към мене и няма да ме напусне за нищо на света.
„И го нарича ваша светлост“ — помисли си д’Артанян.
— Излезте, Мустон — каза Портос.
— Вие казахте Мустон? А, да, съкратено: Мускетон е много дълго за изговаряне.
— Да — забеляза Портос, — и при това от една левга Мирише на казарма. Но ние говорехме по работа, когато тоя хитрец влезе.
— Да — рече д’Артанян, — но да отложим разговора за по-късно, вашите хора биха могли да заподозрат нещо; може би има шпиони в страната. Вие разбирате, Портос, става дума за сериозни неща.
— Дявол да го вземе! — каза Портос. — Тогава да се поразходим в парка ми, за да ни се смели храната.
— На драго сърце.
И тъй като бяха закусили достатъчно, двамата тръгнаха да обикалят великолепната градина. Алеи от кестени и липи затваряха едно пространство най-малко от тридесет арпана1; на всеки кръстопът, обграден от гъсти дървета, тичаха зайци, изчезвайки в храстите и играейки във високата трева.
— Честна дума — каза д’Артанян, — паркът не пада по-долу от всичко останало: и ако във вашето езеро има толкова риби, колкото зайци има в зайчарниците ви, вие сте щастлив човек, мили ми Портос, ако не сте престанали да обичате лова и не сте се пристрастили към риболова.
— Приятелю мой, аз предоставих риболова на Мускетон: то е удоволствие за простолюдието; затова пък понякога се занимавам с лов; тоест когато се отегчавам, сядам тук на някоя мраморна пейка, заповядвам да донесат пушката ми, заповядвам да доведат Гредине, любимото ми куче и стрелям по зайците.
— Но това е много забавно! — рече д’Артанян.
— Да, много забавно — отговори Портос с въздишка. Д’Артанян не ги броеше вече.
— После — продължи Портос — Гредине отива да търси и сам ги отнася на готвача; той е дресиран на това.
— О, чудесно животинче! — каза д’Артанян.
— Но да оставим Гредине — продължи Портос. —
——
1 А р п а н — стара френска мярка за повърхнина, от 34 до ара.
Ще ви го подаря, ако желаете, защото почва да ми омръзва. Да се върнем сега на нашата работа.
— На драго сърце — рече д’Артанян. — Но предупреждавам ви, мили приятелю, за да не ме укорите после във веруломство, че трябва да промените начина на живота си.
— Как така?
— Трябва да сложите отново, бронята, да опашете шпагата, да се впуснете в приключения и както в миналото да оставяте понякога подире си следи от собствената си кръв; е, знаете, както едно време.
— А, дявол да го вземе! — рече Портос.
— Да, разбирам, вие сте се изнежили, мили приятелю; пуснали сте корем и ръката ви няма вече оная гъвкавост, за която гвардейците на господин кардинала са имали толкова доказателства.
— О, ръката е все още добра, кълна ви се — каза Портос, като протегна ръка, приличаща на овнешка плешка.
— Толкова по-добре.
— Значи ще воюваме?
— Е, боже мой, да!
— И срещу кого?
— Следихте ли политиката, приятелю мой?
— Аз? И през ум не ми е минавало.
— Тогава за Мазарини ли сте или за принцовете?
— За никого не съм.
— Тоест вие сте за нас. Толкова по-добре, Портос, това е най-доброто положение за оня, който иска да си уреди работите. И така, мили мой, ще ви кажа, че идвам от страна на кардинала.
Тая дума подействува така на Портос, като че ли все още беше 1640 година и като че ли ставаше дума за истинския кардинал.
— Охо! — каза той. — Какво желае негово високопреосвещенство от мене?
— Негово високопреосвещенство желае да постъпите на служба у него.
— А кой му е говорил за мене?
— Рошфор. Спомняте ли си?
— дявол да го вземе! Тоя, който на времето ни причини толкова неприятности и който ни накара толкова да тичаме по пътищата; същият, когото три пъти нагостихте последователно с шпага — впрочем падаше му се.
— Но знаете ли, че той стана наш приятел? — попита д’Артанян.
— Не, не знаех това. А, значи той не е злопаметен?
— Вие се лъжете, Портос — аз не съм злопаметен. Портос не разбра много добре; но, както знаем, той не се отличаваше със съобразителност.