През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
— Добре! Ще получи една стофунтова банкнота.
— Това е прекалено много, сър Дейвид. По сегашния курс от Константинопол това са единайсет хиляди пиастри. Искам да му дам петстотин пиастри и ви умолявам да прибавите същата сума. Исмаил бей ще остане доволен.
— Хиляда пиастри? Малко! Не подарих ли на арабските шейхове копринени одежди! Искам да го видя. Ако позволено да дойда, тогава плаща всичко. Вие нищо не давате!
— Съгласен съм.
— Тогава кажете на агата, че трябва да ни води.
— И какво ще правим ние?
— По пътя ще купим подарък. Ще вземем пари.
— Но не прекалено много, сър Дейвид.
— Колко? Пет хиляди пиастри?
— Две хиляди са напълно достатъчни.
— Уел, значи две хиляди! Готово! Върнах се при Селим ага.
— Кажи на коменданта, че ще дойда с един от моите спътници.
— Кога?
— След малко.
— Името ти вече му е познато. Кое е другото име, което трябва да му кажа?
— Хаджи Линдси бей.
— Хаджи Линдси бей. Добре! А пиастрите, ефенди?
— Молим за позволението да поднесем подарък на мютеселима.
— Тогава и той би трябвало да ви даде.
— Ние не сме бедни. Имаме всичко, от което се нуждаем, и най-много ще се радваме на приятелството на Исмаил бей. Кажи му това.
Селим си тръгна успокоен и доволен.
Само след пет минути бяхме възседнали конете с англичанина. Внуших му да мълчи. Халеф и Ифра ни следваха. Кюрда с взетата назаем наметка отпратихме обратно с благопожелание в Спиндури. Минахме покрай пазарите, откъдето купихме везан плат за празнична дреха и красива кесия, в която англичанинът постави двайсет златни меджидиета по сто пиастри. За подобни неща Линдси никога не се скъпеше. Често се бях убеждавал в това.
Яздехме към палата на коменданта. Пред сградата се бяха строили около двеста албанци в парадна униформа начело с двама мюлезими под заповедите на нашия Селим ага. Той изтегли дългата си сабя и даде команда:
— Сирада дурун мунтасам! (Строй се!)
Войниците се помъчиха да изпълнят волята му, но образуваха редица, която накрая се извиваше като опашката на змия.
— Чалги! Дюдюк чалин! (Музика! Надуйте свирките!) Три флейти започнаха да скимтят, а тремолото на барабана звучеше като тракането на кафемелачка.
— Даха сиаде! Даха куветли! (Силно, по-силно!) Добрият ага се кокореше, музикантите му подражаваха. Докато траеше този артистичен и ласкателен прием, спряхме пред входа. Двамата лейтенанти се приближиха и хванаха юздите. Предадох на агата везания плат и кесията.
— Доложи за нас и връчи на коменданта този подарък! Селим ага закрачи важно, а ние го последвахме. Под портата стоеше пазачът на двореца. Сега той ни посрещна напълно различно в сравнение с първия път. Той скръсти ръце на гърди, поклони се дълбоко и промърмори:
— Агдаман сйсе селям сойлиелим. (Вашият слуга ви целува ръка.) Позволете да ви предам почитанията си!
Минах покрай него, без да му обърна внимание, и Линдси се направи, като че не го забелязва. Въпреки пренебрежението ни пазачът ни поведе по една стълба нагоре към помещение, което, изглежда, бе преддверието. Там служителите на коменданта бяха насядали върху жалки килими. При нашата поява те станаха и ни поздравиха със страхопочитание. До един от прозорците стоеше кюрд, който приличаше на волен планинец. С мрачно, нетърпеливо изражение той гледаше навън. Един от служителите пристъпи към мен:
— Ти ли си Кара Бен Немзи ефенди, когото мютеселимът очаква?
— Аз съм.
— А този ефенди ли е Хаджи Линдси бей, който е дал обет да не говори?
— Да.
— Аз съм баш кятибът на коменданта. Той те моли да изчакаш малко.
— Защо? Не съм свикнал да чакам и той знае, че идвам.
— Исмаил бей има много важна работа, която няма да трае дълго.
Що за работа беше това, можех много скоро да забележа.
От стаята излезе забързан слуга, който след малко се върна с две отворени метални кутии. В по-голямата имаше тютюн, в по-малката — печено кафе. Комендантът се беше снабдил с тези необходими неща едва след като получи парите ни. Още преди да се беше върнал слугата, от стаята на мютеселима се показа Селим ага.
— Ефенди, потърпи още малко! Ще влезеш веднага!
Тогава кюрдът, който стоеше до прозореца, се обърна към него:
— И кога най-после ще вляза аз?