Арктическият инцидент
- Автор: Колфер Оуэн
- Серия: Артемис Фоул #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Арктическият инцидент». Краткое содержание книги:
Попътната въздушна струя ги завъртя над железопътните траверси и ги понесе. Бътлър изключи антигравитационния колан секунда преди да се удари в земята; в противен случай щяха да се отклонят като хора на Луната.
Кореноплод пръв се откачи и започна да гребе сняг с шепи от повърхността, докато пръстите му стигнаха до твърдия лед отдолу.
— Няма смисъл — каза. — Не мога да пробия леда.
Той чу изщракване зад гърба си.
— Отмести се — посъветва го Бътлър и се прицели с пистолета си.
Кореноплод се подчини, като закри очите си с ръка. Късчетата лед можеха да се забият в очите му като шестинчови нокти. Бътлър изпразни цял пълнител в площ от три инча и успя да пробие плитка вдлъбнатина в замръзналата повърхност. Върху групата се посипаха ледени късчета.
Кореноплод провери резултата, преди още димът да се е разсеял. Той осведоми Бътлър за ситуацията — времето на Зеленика изтичаше, до края оставаха няколко секунди. Те трябваше да извършат Ритуала. След още време нямаше да успеят да посадят жълъда. Дори ако се опитаха.
Началникът скочи във вдлъбнатината и отстрани няколко слоя натрошен лед. Сред бялото тъмнееше кафяв кръг.
— Да! — изграчи той. — Земя!
Бътлър наведе тялото на Зеленика над дупката. В могъщите му ръце тя приличаше на кукла. Мъничка и слаба. Кореноплод сви пръстите й около незаконния жълъд и пъхна лявата й ръка дълбоко в пробитата дупка. Свали от колана си руло тиксо и грубо залепи пръста за мястото му.
Елфът и двамата човеци се скупчиха около нея и зачакаха.
— Може и да не се хване — нервно промърмори Кореноплод. — Тези запечатани жълъди са нещо ново. Никога не са били тествани. Вихрогон с неговите идеи! Но обикновено вършат работа. Обикновено.
Артемис сложи ръка на рамото му. Само това можа да измисли. Не го биваше много да успокоява.
Пет секунди. Десет. Нищо.
Тогава…
— Вижте! — извика Артемис. — Искра.
Самотна синя искрица небрежно подскачаше по дължината на феината ръка, като кръжеше около вените. Обходи гърдите й, изкатери се по острата й брадичка и потъна в плътта точно между очите.
— Стой настрана — посъветва го Кореноплод. — Една нощ в Тълса видях лечение за две минути. Тогава за малко не рухна цяло летище за совалки. Никога не съм чувал за четириминутно лечение.
Те отстъпиха назад. В последния момент. От земята изригнаха още искри, които се насочиха към ръката на Зеленика, защото тя беше мястото, пострадало най-много. Искриците потънаха в основата на пръста й като плазмени торпеда и стопиха найлоновата лента.
Зеленика рязко се изправи, ръцете й затрепериха като на кукла на конци. Краката й започнаха да се мятат, сякаш ритаха невидими врагове. После гласните й струни нададоха пронизителен звук, който разпука по-тънките пластове лед.
— Това нормално ли е? — попита Артемис шепнешком, сякаш Зеленика можеше да го чуе.
— Така мисля — отговори началникът. — Мозъкът извършва проверка на системите. Не е като да лекуваш драскотини и ожулвания, ако разбираш какво имам предвид.
Всяка пора в тялото на Зеленика започна да пуши, за да изкара навън радиацията. Тя се мяташе и риташе, падаше обратно в дупката, сега пълна с кал. Гледката не беше приятна. Водата се изпари и обви капитана от Полицията на Нисшите елементи в мъгла. Само лявата й ръка се виждаше, пръстите й шаваха неудържимо.
Изведнъж Зеленика престана да се движи. Ръката й застина неподвижно, после се отпусна и потъна в облака мъгла. Полярната нощ се спусна над тях и отново се възцари тишина.
Те се приближиха, като надничаха в мъглата. Артемис искаше да види какво става, но се боеше да погледне.
Бътлър пое дъх и размаха ръце, за да пропъди мъглата. Вътре беше тихо. Зеленика лежеше неподвижно като в гроб.
Артемис погледна силуета в дупката.
— Мисля, че е будна…
Изведнъж го прекъснаха думите на Зеленика, която бе дошла на себе си. Бързо се изправи на крака. Миглите и кестенявата й коса блестяха от ледени частици. Гърдите й се издуваха, докато поемаше въздух на големи глътки.
Артемис я сграбчи за раменете, изведнъж захвърлил черупката на ледена невъзмутимост.
— Зеленика! Зеленика, говори. Пръстът ти… добре ли е?
Зеленика разпери пръсти, после ги сви в юмрук.
— Така ми се струва — отговори тя и удари Артемис точно между очите. От изненада момчето падна в снежна пряспа — за трети път този ден.