Пътят на кралете (том I)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том I)». Краткое содержание книги:
Седна и използва по-чистите части на ризата, за да смени импровизираните си превръзки, после сложи елека и сандалите, като опитваше да не се движи прекалено много. Задуха ветрец и отвя мириса на кръв и гласовете на войниците, които се викаха един друг. Кавалерията вече се строяваше, като че нямаше търпение да се върне.
— Име — каза духчето, пристъпи във въздуха и застана до лицето на Каладин. Имаше очертанията на млада жена, завършващи с развята пола и нежни крачка. — Силфрена.
— Силфрена — повтори той, докато връзваше сандалите.
— Сил — рече духчето. Наклони глава. — Забавно е. Изглежда имам прякор.
— Поздравления. — Каладин с олюляване се изправи.
Малко по-нататък стоеше Газ с ръце на кръста и щит на гърба.
— Ти — каза, сочейки Каладин. После махна към моста.
— Шегуваш се — отвърна Каладин и огледа остатъците от отряда — бяха оцелели по-малко от половината — да се събират около моста.
— Носиш или оставаш тук — рече Газ. Изглеждаше ядосан от нещо.
Очакваше се да умра, разбра Каладин. Затова не се интересуваше имам ли елек и сандали. Бях отпред. Каладин единствен от първата редица беше оцелял.
За малко да седне и да позволи да го изоставят. Но нямаше да избере да умре от жажда на самотното плато. Запрепъва се към моста.
— Не се притеснявай — обясни един от мостовите. — Този път ще ни дадат да вървим бавно, с много почивки. И няколко войници ще ни помогнат — за вдигането на един мост са нужни двадесет и пет човека.
Каладин въздъхна и зае мястото си, докато няколко злополучни войници се присъединиха към отряда. Заедно вдигнаха моста във въздуха. Беше ужасно тежък, но някак успяха.
Каладин вървеше вцепенен. Мислил беше, че животът няма какво повече да му причини, нищо по-лошо от робското клеймо със знака шаш, нищо по-лошо от загубата на всичко във войната, нищо по-ужасно от това да предадеш онези, които си се заклел да пазиш.
Оказа се, че не е така. Имаше още нещо. Едно последно мъчение, запазено от света само за Каладин.
Това мъчение се наричаше Мост Четири.
7
Всичко разумно
„В пламъци са. Горят. Когато идват, донасят мрака, и можеш само да видиш, че кожата им пламти. Гори, гори, гори…“