Пътят на кралете (том I)

Известно време Шалан отново беше в онзи коридор и наблюдаваше нещо немислимо: еретичка да използва една от най-свещените сили в целия свят. Самата сила на промяната, силата, чрез която Всемогъщият беше сътворил Рошар. Всемогъщият имаше и друго име, което можеше да се произнася само от устните на ардентите. Елитанатиле. Този, Който Превръща.

Шалан можеше да долови дъха на стария коридор. Можеше да чуе как детето хлипа. Можеше да усети как нейното собствено сърце бие в очакване. Камъкът скоро щеше да се промени. Всмуквайки Светлината на Бурята от скъпоценния камък на Ясна, той напускаше своята субстанция и ставаше нещо ново. Дъхът на Шалан замря в гърлото й.

И тогава споменът избледня, върна я в тихата сумрачна ниша. Сега на листа имаше точно изображение на сцената в черно и сиво. Гордата фигура на принцесата, която гледа падналия камък и изисква от него да се покори на волята й. Това беше тя. Шалан знаеше с интуитивната увереност на художника, че това е една от най-добрите й рисунки. Тя беше уловила една малка частица от Ясна — нещо, което светилищата не бяха успели да направят. Това донесе на Шалан еуфорична тръпка. Дори ако тази жена отново я отхвърлеше, едно нямаше да се промени. Ясна Колин беше влязла в сбирката от образи на Шалан.

Шалан избърса пръстите си в парцалчето, после вдигна листа. Разсеяно забеляза, че вече е привлякла поне дузина духчета на сътворяването. Трябваше да лакира рисунката със сок от жилково дърво, за да фиксира въглена и да го предпази от зацапване. Носеше такъв в чантата. Първо искаше да проучи листа и изобразената на него фигура. Коя всъщност беше Ясна Колин? Със сигурност беше непокорна. Беше истинска жена, майстор в женските изкуства, но по никой начин не беше деликатна.

Такава жена би оценила решителността на Шалан. Би изслушала още една молба да я приеме за повереница, ако молбата е представена по подходящия начин.

Също така Ясна беше рационалист, жена, която беше достатъчно дръзка да отрече съществуването на самия Всемогъщ въз основа на собствените си разсъждения. Ясна би оценила силата, ала само ако е логично оформена.

Шалан кимна на себе си, извади четвърти лист хартия и тънко заострена четка. После разклати и отвори шишенцето с туш. Ясна беше поискала доказателство за логиката на Шалан и умението й да пише. Е, какъв по-добър начин от това да я помоли с думи?

Сиятелна Ясна Колин, написа Шалан с най-спретнатия и красив почерк, на който беше способна. Можеше да ползва и тръстиков писец, но четката беше за произведения на изкуството. Намерението й беше написаното да е точно такова. Вие отхвърлихте молбата ми. Приемам това. Ала както всеки обучен във формалното изследване знае, нито една хипотеза не бива да се приема аксиоматично. Всъщност аргументът обикновено гласеше „нито една хипотеза — с изключение на съществуването на Всемогъщия — не бива да се приема аксиоматично“. Но такава формулировка би допаднала на Ясна.