Пътят на кралете (том I)

Набитата жена направи реверанс.

— Ваше Сиятелство?

— Паланеумът — отговори Шалан.

Жената се поклони и я поведе още по-навътре в дълбините на главния коридор. Повечето от жените тук — и прислужничките в това число — носеха косите си прибрани и Шалан се почувства не на място с нейната спусната коса. Тъмночервеният й цвят я караше да изпъква още повече.

Скоро коридорът започна стръмно да се спуска. Но, когато камбаните отбелязаха половин час, тя все още можеше да ги чуе далеч над себе си. Може би затова тукашните хора толкова ги харесваха — дори в дълбините на Конклава се чуваше външният свят.

Прислужницата отведе Шалан пред огромна двойна врата от стомана. Поклони се и Шалан я освободи с кимване.

Не можеше да не се възхити от красотата на вратата — от външната страна беше гравиран сложен мотив с кръгове, линии и глифи. Представляваше някаква схема — по една половина на всяко крило. За съжаление Шалан нямаше време за разглеждане и отмина.

Помещението зад вратата беше толкова голямо, че спираше дъха. Страните бяха от гладък камък и се издигаха много високо; слабото осветление не позволяваше да се види точно докъде, но Шалан съзря далечни проблясъци от лампи. В стените имаше десетки балкончета, доста подобни на частните ложи в театъра. От много от тях струеше мека светлина. Единствените шумове идеха от прелистване и от приглушен шепот. Шалан вдигна скритата ръка пред гърдите си; чувстваше се незначителна в тази величествена зала.

— Ваше Сиятелство? — обърна се към нея един млад старши слуга. — Какво Ви е нужно?

— Явно ново възприятие на пространството — отвърна тя. — Как…

— Това помещение се нарича Булото — тихо обясни слугата. — Намира се преди същинския Паланеум. И двете са били вече тук при основаването на града. Някои приемат, че може да са били изсечени от самите Певци на зората.

— Къде са книгите?

— Същинският Паланеум е насам — слугата я подкани с жест и я поведе към няколко врати от другата страна на помещението. През тях тя влезе в по-малка зала, разделена със стени от дебел кристал. Шалан доближи една и я докосна. Повърхността на кристала беше грапава като отсечена скала.

— Направени с Превръщател?

Слугата кимна. Зад него мина друг слуга, повел възрастен ардент. Като повечето свои събратя, старецът беше с обръсната глава и дълга брада. Простата му сива роба беше препасана с кафяв пояс. Слугата го отведе зад един ъгъл и Шалан смътно различи силуетите им оттатък — като плуващи в кристала сенки.

Тя пристъпи напред, но слугата се прокашля.

— Ще ми трябва Вашият пропуск, Сиятелство.

— Колко струва? — колебливо попита Шалан.

— Хиляда сапфирени броама.

— Толкова скъпо?

— Многобройните кралски болници изискват голяма издръжка — рече извинително мъжът. — Единствените стоки, които Карбрант може да продава, са риба, камбани и информация. Първите две не се предлагат само от нас. Но третата… Е, Паланеумът разполага с най-добрата сбирка книги и свитъци на цялата планета Рошар. Повече, отколкото има в Светия Анклав във Валат. По последни сметки в нашия архив има над седемстотин хиляди отделни текста.