Пътят на кралете (том I)

Винаги повече се вълнуваше от рисуването на хора и животни, отколкото на предмети. Имаше нещо живително в това да пресъздаваш на листа одушевено същество. Градът беше чертички и кутийки, а личността беше кръгове и криви. Можеше ли да предаде точно онази усмивчица на лицето на Ялб? Можеше ли да покаже ленивото му доволство, начина, по който флиртуваше с жена с далеч по-високо от неговото положение? И носача с тънките пръсти, обутите в сандали крака, дългата дреха и дънестите панталони. Странният му език, проницателните му очи, планът му да получи по-голям бакшиш, като предложи не просто закарване до Конклава, а обиколка на града.

Докато рисуваше, имаше усещането, че работи не само с въглен и хартия. При рисуването на портрет тя работеше със самата душа. Имаше растения, от които можеш да вземеш малка частица — листо или парченце от стъблото — после да я посадиш и да отгледаш същото растение. Когато вземаше Спомен за някого, Шалан отрязваше късче от душата му, отглеждаше го и го оставяше да израсте на листа. Въгленът за мускули, масата на хартията за кости, туш за кръв, текстурата на хартията за кожа. Влезе в ритъм, в такт, проскърцването на молива беше като дишането на онези, които тя изобразяваше.

Около листа започнаха да се събират духчета на сътворяването и да гледат рисунката. Подобно на другите духчета, и за тях се казваше, че винаги са наоколо, но обикновено са невидими. Понякога ги привличаш. Друг път — не. При рисуването явно умението имаше значение.

Духчетата на сътворяването бяха средни по размер, дълги колкото пръстите на Шалан, и сияеха в бледо сребристо. Непрестанно се преобразяваха и приемаха нови форми. Обикновено на нещата, които се видели напоследък. Урна, човек, маса, колело, пирон. Винаги в сребрист цвят, винаги дребни. Пресъздаваха формите точно, но ги придвижваха по странен начин. Масата се въртеше като колело, урната се строшаваше и възстановяваше.

Рисуването на Шалан привлече пет-шест духчета — сътворяването ги примамваше както яркият огън примамва духчетата на пламъка. Беше се научила да не им обръща внимание. Те не бяха веществени — ако прокараше ръка през някое от тях, то щеше да се сипне като пясък и пак да се събере. Никога не усещаше нищо при докосването на духче.

Накрая вдигна листа доволна. Рисунката изобразяваше Ялб и носача в подробности, а зад тях беше загатнат оживеният град. Добре беше уловила очите им. Това беше най-важното. Всяка от Десетте Субстанции имаше съответстваща телесна част — кръв за течност, коса за дърво и така нататък. Очите се свързваха с кристал и стъкло. Прозорците към ума и духа на човека.