Пътят на кралете (том I)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том I)». Краткое содержание книги:
— Можем само да си мечтаем за това.
Каладин помръкна и се обърна към него.
— Ако това е кралят, ще рече, че сме в армията на Сиятелния господар Далинар.
Името беше смътно познато на Каладин.
— Той е върховен принц, нали така? Чичо на краля?
— Аха. Най-добрият сред мъжете, най-почитаният сред Броненосците в кралската армия. Казват, че никога не се отмята от дадената дума.
Каладин изсумтя с презрение. Почти същото се говореше и за Амарам.
— Би трябвало да си пожелаеш да си в армията на върховния принц Далинар, момко — каза по-възрастният мъж. — Той не използва мостови отряди. Поне не като тези.
— Добре, кремлинги такива! — провикна се Газ. — Ставайте на крака!
Мостовите изпъшкаха и мъчително наставаха. Каладин въздъхна. Кратката почивка послужи само да покаже колко е изтощен.
— С радост ще се върна — продума той.
— Да се върнеш? — каза дълголикият.
— Не обръщаме ли?
Приятелят му се подсмихна криво.
— Момко, още не сме наближили дори. Радвай се, че не сме. Пристигането е най-лошото.
И така започна втората част на кошмара. Прекосиха моста, издърпаха го подире си, после отново го вдигнаха на разранените си рамене. Претичаха по платото. От другата страна пак снеха моста и го прехвърлиха през друга пропаст. Армията премина и отново дойде ред да понесат моста.
Повториха това поне дузина пъти. Почиваха между пренасянията, но Каладин беше толкова изранен и претоварен, че краткият отдих не му стигаше. Едва смогваше да поеме дъх и се налагаше отново да вдигат моста.
От тях се очакваше да действат бързо. Мостовите почиваха, докато войниците минаваха по моста, но трябваше да наваксат с тичане по платата — подминавайки войниците — за да стигнат преди армията при следващата пропаст. По някое време дълголикият приятел на Каладин го предупреди, че ако мостът им не е на място достатъчно бързо, ги чака бой с камшици, когато се върнат в лагера.
Газ издаваше заповеди, ругаеше хората си, риташе ги, когато се бавеха, и изобщо не вършеше никаква истинска работа. На Каладин не му беше нужно много време, за да затаи люта омраза към този мършав мъж с белязано лице. Това беше странно; към другите си сержанти Каладин не беше изпитвал омраза. Да ругаят и да подтикват хората си беше тяхната работа.
Не това изгаряше Каладин. Газ го беше пратил на този преход без сандали и елек. Въпреки превръзките, от работата през този ден щяха да му останат белези. Щеше да е толкова разранен и скован на другата сутрин, че нямаше да може да ходи.
Стореното от Газ беше дребнав тормоз. Той застрашаваше мисията чрез възможната загуба на един от носачите само от сприхавост и злоба.
Проклет човек, каза си Каладин и впрегна омразата към Газ да го крепи по време на изпитанието. Няколко пъти след като избутваха моста на място, Каладин падаше и беше сигурен, че не ще може повече да се изправи. Но щом Газ им изкрещеше да стават, той все някак успяваше. В противен случай щеше да излезе, че Газ е победил.
Защо минаваха през всичко това? Какъв беше смисълът? Защо тичаха толкова много? Трябваше да бранят моста, техния скъпоценен товар, имуществото. Трябваше да крепят небосвода и да тичат, трябваше…
Изпадаше в унес. Краката, тичането. Раз, два, раз, два, раз, два.
— Стой!
Спря.
— Вдигай!
Вдигна ръце.
— Пускай!
Отстъпи, после наведе моста.
— Бутай!
Бутна моста.
— Умри.
Това беше неговата команда и я добавяше всеки път. Отпусна се на камъка, една скална пъпка бързо прибра ластарите си, когато той се допря до тях. Затвори очи, повече не го беше грижа за крампите. Изпадна в транс, в полусън, който сякаш продължи само половин удар на сърцето.
— Стани!
Стана, препъвайки се на окървавените си нозе.
— Премини!
Премина, без да си направи труд да погледне смъртоносната бездна от двете страни.
— Тегли!
Грабна дръжката и задърпа моста подире си над пропастта.
— Обърни!
Каладин спря занемял. Не разбра тази заповед; досега Газ не беше я давал. Войниците се строяваха като се движеха с онази смес от уплаха и принудено спокойствие, която хората често преживяваха преди сражение. Няколко духчета на очакването — като червени ленти, издигащи се от земята и плющящи на вятъра — започнаха да изникват от скалата и да се веят сред войниците.
Битка?
Газ стисна Каладин за рамото и го запрати към предната част на моста.
— В този момент новите отиват отпред, Твоя милост — сержантът злобно се ухили.
Каладин тъпо вдигна моста над главата си заедно с другите. Тук дръжките бяха като в задната част, но пред лицето му имаше изрязан отвор, през който можеше да вижда навън. Всички мостови бяха сменили позициите си; мъжете, които бяха тичали отпред, се преместиха отзад, а онези от задната част — и Каладин, и дълголикият — отидоха отпред.