Пътят на кралете (том I)

Пристигането е най-лошо…

Сега най-сетне започваше истинският кошмар.

Газ изостана. Викаше на отрядите да продължават да вървят. Инстинктите на Каладин крещяха да се махне от огневата линия, но инерцията на моста го тласкаше напред. Буташе го в гърлото на самия звяр, чиито зъби ей сега щяха да щракнат.

Изтощението и болката на Каладин изчезнаха. От ужаса бдителността му се изостри. Мостовете се движеха напред, мъжете под тях крещяха, докато тичаха. Тичаха към смъртта.

Стрелците стреляха.

Първата вълна погуби дълголикия приятел на Каладин, поразиха го три стрели. Онзи отляво също падна — Каладин дори не беше зърнал лицето му. Мъжът извика, падайки. Не умря веднага, но отрядът го прегази. Смъртта на хората направи моста осезаемо по-тежък.

Паршендите спокойно пуснаха втори залп. Някъде встрани Каладин смътно забеляза как се препъва отрядът на друг мост. Явно паршендите съсредоточаваха стрелбата си по определени отряди. Онзи понесе пълната вълна от стрелите на дузини противници и първите му три редици рухнаха и препънаха другарите си. Мостът се залюля, плъзна се по земята и издаде отчайващо хрущене, когато множеството тела нападаха едно връз друго.

Стрели профучаха край Каладин и убиха другите двама мъже от предната редица. Няколко други удариха дървото около него, а една поряза бузата му.

Той изкрещя. От страх, от ужас, от болка, от чисто изумление. Никога досега не се беше чувствал толкова безсилен в битка. Беше нападал вражески укрепления, беше тичал под стрелите, но винаги до известна степен владееше положението. Имаше своето копие и щита си и можеше да отвърне на удара.

Не и сега. Мостовите отряди бяха като подкарани на заколение свине.

Долетя трети залп и покоси още един от двадесетте отряда. И от алетската страна се носеха вълни стрели, които поваляха и погубваха паршендите. Мостът на Каладин беше почти до пропастта. Той можеше да види черните очи на паршендите от другата страна, можеше да различи чертите на слабите им шарени лица. Навсякъде около него мостовите крещяха от болка, стрелите ги поразяваха под мостовете им. Разнесе се трясък, когато още един мост рухна, понеже отрядът му беше избит.

Отзад Газ крещеше.

— Вдигайте и сваляйте, глупаци!

Отрядът се олюля и спря, когато паршендите стреляха отново. Мъжете зад Каладин закрещяха. Стрелбата на паршендите беше прекъсната от залпа на алетската войска. Макар да беше обезумял от ужаса, Каладин по рефлекс знаеше какво да прави. Да пусне моста, да заеме позиция за избутване.

Така се оголиха мъжете, които бяха в безопасност в задните редици. Паршендските стрелци очевидно знаеха какво предстои; те се приготвиха и пуснаха един последен залп. Стрелите връхлетяха моста като вълна, свалиха шестима и пръснаха кръв по тъмното дърво. Духчета на страха — повратливи и виолетови — наизскачаха от дървото и замърдаха във въздуха. Мостът се олюля, стана много по-трудно да го бутат след внезапната загуба на другарите им.